КИРИЛ ГРИВЕК – „МОРЯЦИ”
Кирил Гривек. „Моряци”. Роман. София, 1938 г., изд. Вазова задруга”
Този роман е най-едрото досега художествено произведение в българската литература със сюжет и местодействие морето.
Той е в истинския смисъл на думата роман, така както го разбират френците - наниз от събития, в които е преплетена съдбата на няколко души, няколко човешки същества, при бърза промяна на обстановки и изненадващ развой, с чудновати, неочаквани обрати и случайности.
Тъкмо за това като морски роман от най-чисто проба той има своята голяма цена и е пръв, в тая си форма и същност, в българската литература, която ще отбележи дебело неговата поява, а българската морска художествена литература своето вече безостатъчно, неоспоримо вече, признато съществуване и по-нататъшен развой.
Романът е история на една любов между Красимира Житарова и Андрей Бреговски, в трепетите на една младост, която съществува откъсната от всички други въпроси на живота и част от историята на моряшкото семейство - баща и няколко сина - Бреговски.
В случая нас ни интересува от гледището, което ний заемаме, историята на тия моряци и доколко морето и тяхното занятие и съдба, свързана с начина и местодействието на същото занятие, са отразени убедително и природоподобно в 400-те страници на романа.
По-релефно тая история и това занятие на Бреговци са ни показани във втората част на романа, там гдето виждаме всички братя, със своите собствени пет платнохода, борейки се за своето препитание, се наемат през бурни дни на м-ц февруарий да отидат от Варна до Зунгулдак (турско малоазиатско черноморско пристанище, отстоящо от Варна на близо 400 километра) да вземат каменни въглища, да ги натоварят и да ги довозят за една голяма варненска мелница.
Тоя търговски елемент добре е вграден в развитието на романа, макар че неговото появяване е една изненада и неочаквана брънка в естественото разгъване на събитията.
Връщането се извършва при силен северен вятър, обърнал се в буря, която унищожава четирите кораби и остава да се върне в пристанището Варна само един и то най-стария и най-неиздръжливия.
Плаването през време на тая буря, борбата на корабите със стихията, борбата на корабоначалниците и обслугата с вятъра и течението, с поривите и вълнението, техните преживявания, надежди, мисли и боравяния с корабните съоръжения, насоките на вятъра - това е най-ценната част на романа.
Авторът сам добре познаващ Черно море и неговите метеорологически отличителни свойства, сам плавал дълго време като търговец покрай крайбрежието умело, истинно, описателно и нагледно е предал на цели 84 страници това съдбоносно плаване, което унищожава корабния парк на едно чисто българско корабопритежателско семейство и фирма и отнема живота, в дълбините на морето между Цариград, Крим, Зунгулдак и Варна на четирима от синовете на семейството и на двадесетина души груби, но смели моряци.
Тая покъртителна история е разгъната с всичките напрежения, което увлича четеца и е пропъстрена с верни снимки из живота на моряците, в които има много омраза, жестокост, неприязън към света, поради опасностите, които всеки миг правят живота им мъчителен и ги наежват дори и против ония, които им симпатизират.
Авторът добре е изучил времепознанието на море, ветровете на Черно море и корабното устройство и техника.
Езикът е лек и чист, има страници, написани блестящо, великолепно.
Българската морска книжнина и морска идея посрещат с възторг появата на романа „Моряци” от Кирил Гривек.
сп. „Морски сговор”, 01.04.1939 г.
