ВЕЧНИЯТ ИЗВОР
Историята ни учи, че основата на стопанския живот, от първия ден на историческата поява на човека до ден днешен е използуването на земята, получаването на материалните блага, нужни за съществуванието на човешкия род, направо от земята, било непосредствено чрез човешката ръка, било, чрез останалия животински мир.
И в културно-историческо отношение първите струпвания, най-ранните ята от човешки същества, образувани за общежитие и за отбрана са намерени, основани на широките полета на земята, която храни, в най-първичните селения - селата.
Ядката на общежитието е в селото, в първобитното селище. Градовете произхождат в грамадната си част от селото, те са развити села и преди да добият днешния си индустриален, занаятчийски и търговски вид, те са били гнезда на основното стопанство - земеделие и скотовъдство.
Когато в променчивия исторически живот народи изчезваха за да отстъпят място на нови народностни образования или държави се преливаха в други царства, оставаха непокътнати, след всичките опустошения, само основите на народите и държавите - безименната, гъста и често пъти на вид мъртва селска маса.
Когато в 1393 г. турците като грамадна черна лава заляха България и тя изчезна за цели 500 години от повърхността на историческия и културен живот, цялата тогавашна българска интелигенция и всички други ръководни слоеве бидоха поголовно унищожени, останаха само селяните.
И когато отново, след триста години трябваше да почне съживяването и възраждането, първите пионери от Котел, Копривщица и Калофер, имаха далечните си потекла в българското планинско село.
Всички форми за общежитие са свършвали скоро и трагично през дългия исторически живот на народите, щом като много или малко са се отдалечавали от сътрудничество със селските маси и по-бързо или по-бавно не са били подслонени от живителните струи на народните желания, схващания и настроения.
Съвременната градска, интелектуалистична култура е надстройка на духовния живот на широката маса, която в грамадната си част живее в селата.
Народните поверия, игри, песни - цялото народно творчество и днес подхранва литературата, музиката, като често заема мотиви из първичните мелодии на селото.
Народният театър има своите корени в селските игри, грамадната маса защитителна сила на всяка държава се черпи от селското население.
Селските носии и днес остават най-пищни и най-разнообразни.
Ето така селското стопанство, селянинът и неговият мир се явява като основа на всеки народностен живот, като един вечен непресушим извор на материални блага, човечески физически сили и общежитейни настроения.
Културно водачество и обществено ръководство, което засилва връзките между селските маси и градската култура, между селото и града, води развитието на един народ по прав път.
Уреждането на селски събори, прииждането на селски маси вкупом в градовете, приети радушно и с интерес, създаването на общи народни и културни празненства за селяни и граждани, все повече приближава градската култура към вечния извор на всички потоци на човеческо общежитие - първичния живот на селяните, в селото.
——————————
„Варненски общински вестник”, бр. 7 и 8, 15 юли 1939 г.
