Добрин Василев

В днешна Атина възобновяват древния гръцки театър и класическата трагедия. През септември се състоят театралните тържества, в полувъзобновения античен открит театър „Одейон на Херод Атикус”, в подножието на Акрополис.

На 17 септември м. г. биде изнесена известната трагедия на Софокла „Електра”. Само представянето вечерно време, с прожекторно осветление, присъствието на съвременно облечена публика и новогръцкият говор са белезите на сегашност.

Цялото представяне на пиесата, мизансцена, декори, костюми, траенето, без междудействия, са точно така проведени, както е било преди близо 2500 години, в разцвета на елинската култура.

Трагедията, както е известно, има за сюжет отмъщението на Ореста, син на Царя Агамемнон към Клитемнестра, съпруга на Агамемнона, която е убила мъжа си с помощта на Егиста и се омъжила за последния.

Появите, диалозите и монолозите на артистите се извършват на проскениума. Цари едно благоговейно настроение, в което зрителя има много въодушевление, трепет и непринудено очарование, от това което се разгъва пред очите му.

Двубоят между Електра, сестра на Ореста и Клитемнестра кара слушателя да настръхва. Появата на Ореста, неговото заклинание, втурването му да накаже убийците, са моменти на вълнение.

Най-силно обаче, действува речитативът на хора от 36 девойки, който, както се знае, в елинската трагедия, замества прокобата, предричането и отсъждането на съдбата. Илюзията чрез тоя хора и чрез облеклото на действующите лица, точно такова, какъвто е било в оная епоха, е пълна.

Наистина пред очите възкръсва Електра, Софокл, който като че ли стои възправен върху колоните на театъра, Древна Елада, древният мир, от който ний, съвременниците имаме толкова много да се учим!

*
Изпълнители са артисти от атинския кралски театър при постановка и режисьора на Д. Рондирис. Точна и прочувствена игра дават всички, особено Катина Паксину (Електра), Атанас Котсопулос (Орест) и др.

Изгледването на трагедията, така както е изнесена е присъстване на възкръсването на древността под сянката на Акрополис и Партенона, които оживяват като символ на вечното.

——————————

„Варненски общински вестник”, бр. 3, Варна, 1 май 1939 г.