Литературен свят

Васил Павурджиев

Васил Димитров Павурджиев, български писател и преводач, е роден на 28 септември 1897 г. в Цариброд. Поет, прозаик, журналист и общественик. Завършва гимназия в Пловдив (1913), учи право в София. Член на БЗНС от 1922 г. На 9 юни 1923 г. е арестуван, по-късно освободен и уволнен от служба, става тютюноработник. Работи в Пловдивския единофронтовски комитет (1924 - 1925); през 1925 г. отново е арестуван, отива в Бургас, където работи в местните вестници “Бургаски фар”, “Морска заря”, “Бургаска поща”, във Варна и др. Директор на Държавната печатница след 1931 г. През 1936 година посещава СССР, откъдето изпраща репортажи, някои от които излизат във в. “Заря”. Един от основателите на народното движение за българо-съветска дружба. След социалистическата революция е председател на Съюза на българо-съветските дружества. Редактор във в. “Земеделско знаме” (1946 - 1948), един от основателите и главен редактор на сп. “Пламъче” (1945 - 1948); министър на мините и подземните богатства (1947-1948). Народен представител в VI ВНС и XXVI ОНС. Член на СБП. Председател на Съюза на българските журналисти (1946-1948). Умира на 5 януари 1948 г. в София. Литературната си дейност започва през 1916 г. в сп. “Българан”, “Смях и сълзи”, “Маскарад”, където се появява и колективното му хумористично творчество с Хр. Смирненски, подписвано Ведбал и Васка П. Пише поезия, хумор, публицистика, стихове и приказки за деца. Сътрудничи на “Вестник на вестниците” и в. „Пладне”, “Заря”, „Щука”. По-особено значение имат басните му. Като баснописец следва линията на нашата литература, набелязана от П. Р. Славейков, Ст. Михайловски, Д. Подвързачов. Превежда от руски език. Съчинения: “Окови”, стихове, 1929 г.; “Слънчева градинка”, стихове, 1933 г.; “На гости у слънцето. Разкази за деца и юноши.”, 1937 г.; “Портокаловото момче”, испанска приказка, 1938 г.; “Последното джудже”, народни приказки и разкази за деца, 1938 г.; “Ангелчето на цветята”, приказка, 1939 г.; “Китайски приказки”, 1939 г.; “Страшилището на пустинята”, персийска приказка, 1939 г.; “Японски приказки”, 1939 г.; “Белият хляб”, хумористични разкази, 1942 г.; “Приключенията на Скришко”, разкази и приказки, 1942 г.; “Нимбус и мистериозния куфар”, 1943 г. (с псевдоним Генчо Ганкин); “Опасни елементи”, хумористични разкази и фейлетони, 1945 г.; “Чудните музиканти, 1945 г.; “Веселата сватба”, стихове за деца, 1946 г.; “Тридесет години съветска култура”, 1947 г.; ” Златното сърце. Басни”, 1948 г.; “Стихове за деца и юноши”, 1948 г. с предговор от Г. Веселинов; “Избрани произведения”, под ред. на Николай Стайков и Димитър Гундов, 1953 г.

Публикации:

Поезия:

ВЪЛК И ДЕРВИШ/ брой 66 октомври 2014

ДВЕ БАСНИ/ брой 72 април 2015

ДВЕ БАСНИ/ брой 83 април 2016

ДЕЦАТА НА РОБА/ брой 85 юни 2016

ЕСЕН/ брой 89 ноември 2016

ТРИ БАСНИ/ брой 94 април 2017

СПОМЕНИ ОТ СТАРА ЗАГОРА/ брой 113 януари 2019

РОДНОТО МОРЕ/ брой 117 май 2019

ВЪЛКЪТ/ брой 123 декември 2019

ЛЕНТЯИТЕ/ брой 125 февруари 2020