Васил Павурджиев

РОДНОТО МОРЕ

Обичам те, море, море ти мое родно
и плисъкът на твойте разпенени вълни, -
велико безкрай, измамно неизбродно
през теб ръце протягат далечните страни.

Чрез теб земята диша, проглежда и добрува
съкровища дълбае из твойте дълбини,
във теб живот и смърт задружно си царуват
и твоят дар копнеят гиганти - планини.

Край твоя бряг чаровен великото ни племе
развяло е на воля трицветният си флаг, -
във теб се е оглеждал на Симеона шлемът,
край теб войни е водил победни Омортаг.

Пред твойта стихия преградите какво са?
Вълните ти помитат по пътя всеки зид:
на таз стихия знакът днес племето ни носи
и крие в свойта пазва едно сърце гранит.

Обичам те, море безкрайно и велико,
и любя твойте чайки и тъжният им вик, -
от твойте пазви мощ и сила страшна блика
и ти закърмяш с тях народа мъченик.

1928

РИБАРСКА ПЕСЕН

Като волни чайки, нирнали в морето,
пак белите ни варки тръгнаха на път,
виж, - слънцето ни праща злато от небето,
а прощални кърпи маха ни брегът.

Цял ден ще гребеме и със пълни мрежи
ний ще се завърнем по теменужен мрак,
когато залез кървав с десница отбележи
Бог и плисне блясък крайбрежния маяк.

Доволни и щастливи от щедрата печалба
със песни ще разбудим утихналата нощ,
в сърца ни ще угасне и сетнята ни жалба,
и в мисците ще блика: любов и грях и мощ.

А утрото когато навън забий камбани
и с злато щом обагри разсънени вълни -
ще тръгнем с бели варки - от радости пияни -
да спуснем тежки мрежи в зелени дълбини.

1928