УТРО
УТРО
Бисер-нанизи разсипа
ранобудната зора
по градините, полета,
чак до синята гора.
Лекокрила чучулига
над полета полетя
и здрависа с весел поздрав
срамежливите цветя.
И разля поток от злато
пролетното утро вън
и разбуди със целувки
всичките деца от сън!
сп. „Детска книга на книгите”, г. 1, кн. 7-8, 1931-1932 г.
——————————
БАБА МЕЦА
Духна, хукна и запя
зимната вихрушка
и подгони по гори
Меца - пометушка.
Припна Меца: бре сега,
где ли да се скрие?
Я поглеж го и снега
всичко ще покрие!
Няма вече сладък мед,
нито меки крушки,
кожата й ще дерат
ледните вихрушки.
Няма слънце да й грей
руното непрано,
и от скитане и път
в тръни изподрано.
Скокна Меца, па се спря -
клекна и заплака,
после в дупката се свря -
пролет пак да чака!
——————————
в. „Поточе”, бр. 3, 1932-1933 г.
КОЛЕДАРИ
Станинине, Господине,
порти отвори,
ранобудни коледари
с дари надари.
Бог да дава в тая къща
злато - берекет,
на децата ти сполука
и добър късмет.
По нивята тежко жито,
по градини - плод,
да благува, да добрува
целия народ.
На небето все да свети
Божата звезда -
за да няма по земята
мъка и беда.
——————————
в. „Поточе”, бр. 4, 1933 г.
ПРОЛЕТ
В бели, нежни цветове
натежаха дървесата,
като морски дълбини
се синеят небесата.
Във градинската леха
всичко цъфна и напъпи,
вредом лъха аромат,
гдето млада пролет стъпи.
Лекокрилият зефир
леко клоните люлее,
от зори до късна нощ
вън славеят пее, пее.
А планинският поток
спре, послуша сред тревите
и затича весел пак
в своя път към долините.
Във зелената гора
всичко се от сън пробуди -
хайде, тичайте, деца,
за цветя и пеперуди!
——————————
в. „Поточе”, бр. 7, 1933-1934 г.
ЕСЕН
Късен пътник мина
в тихата гора,
късните цветенца
в китка ги набра.
И не чу в гората
песен да ехти -
само ранна есен
пътя му злати.
Спря очи в небето:
слънцето не грей,
есенният вятър
облаци пилей.
Дълга върволица -
все един зад друг -
с тъжен вик отлитат
жерави на юг.
——————————
сп. „Детски живот”, кн. 1, 1934-1935 г.
ВЕЛИКДЕН
Китна пролет пак накичи
с теменуги всеки склон,
сладкопойни, пъстри птички
скри под всеки цъфнал клон.
И усмихната, безгрижна
спря пред всеки дом и праг
и пошепне на децата:
- Тичайте за кукуряк!
Ето и Великден иде
да зарадва вси деца,
мама пак ще ни раздава
пъстри писани яйца.
——————————
в. „За нашите деца”, бр. 5, 1937 г.
ОБЛАЧЕТА БЕЛИ
Облачета бели,
пухкави къдели,
леко, леко плуват,
надалеч отплуват.
Над гори, морета,
долини, полета -
вредом те се скитат
и за път не питат.
Майка ги не чака
никъде по мрака,
морни да се върнат
и да я прегърнат.
Тъй по път живеят,
леко се пилеят,
чакат им дъждеца
нивата, цветеца.
——————————
в. „Барабанче”, бр. 12, 1938-1939 г.
