ТАЙНАТА
източна приказка
Журналистът Азар се прибираше в къщи, когато видя пред старите порти на града приятеля си Бадажер, който разговаряше с един непознат човек. Слънцето си беше вече привършило дневната работа и се прибираше да спи зад планините.
Разговорът между двамата изглеждаше много интересен и Азар реши да почака приятеля си. Професионалният му нос подсказваше, че има нещо в този тайнствен разговор на това усамотено място и по това време. Най-после Бадажер се раздели с непознатия и Азар го спря:
- Трябва разговорът ви да е бил много интересен, щом не забелязваш приятелите си, които минават покрай тебе?
- Слушай - рече Бадажер, хвана под ръка журналиста, огледа се и добави тайнствено: - Този човек ме закле да не казвам нищо никому.
- Е, ти добре знаеш, че ако довериш нещо на мене, все едно, че на гроб си го казал - успокои го Азар.
- Ти ми си верен приятел, ама все пак…
- Заклевам се в брадата на баща си, че никому нищо няма да кажа!
- Добре. Ти знаеш, че от известно време отношенията между нашия принц Абу бен Муса и султан Мурад са много обтегнати. Човекът, с когото говорих, е собственик на големи кервани. Повече от седмица той бил задържан с камилите си в Гаралбадур и когато е идвал тук, минал през границата. И така научил за произшествието.
- Какво произшествие?
- Някои наши пастири минали с добитъка си на територията на Мурада. Това предизвикало инцидент.
- Гледай ти! Гледай ти! От нищо - нещо!
- Шт! - прошепна другият, като видя един полицай да минава край тях. - Довиждане! Никому нищо не казвай!
- Бъди спокоен!
Когато се разделиха, Азар срещна по пътя своя колега Моха. Проговориха по това, по онова и Азер му каза:
- Не обаждай никому това, което ще ти разкажа: от положителен източник знам, че на границата са станали сериозни инциденти.
И той разказа историята със стадата.
- Знаеш какво става при такива случаи - заключи Азар, - избухват разправии между войници и овчари, бой, стрелба, жертви… Но не казвай никому нищо!
- Бъди спокоен!
Азар тръгна надясно, а Моха наляво. По пътя Моха срещна най-добрия си приятел Танус.
- Какво ново? - попита той.
- Нищо, приятелю - отвърна Моха. - На границата стават страшни работи. Ще ти кажа нещо, но между нас да остане!
- Хайде де! Иска ли питане?
- Страшни работи! Станали са големи инциденти между наши селяни и войниците на Мурада на границата. Разбираш докъде може да доведе това.
- Има ли убити?
- Сигурно. Тези работи ще се узнаят по-късно. Дано мине смо с това. Лека нощ. И никому нито дума - да не се плашат хората.
Моха се прибра у дома си. Танус също се прибра при младата си хубава жена Жира.
- Защо си така мрачен? - запита го тя.
- Научих преди малко много лоша новина. Ще ти я доверя. Не си ти, дето ще я раздрънкаш.
- Нали знаеш, че с никого не се виждам?
- Големи сблъсквания са станали на границата. Имало е сражение и много убити. Не може да се предвиди как ще свърши това, но султан Мурад само чакал удобен случай, за да ни нападне с войските си.
Жената се разтревожи.
- Няма какво да се плашим предварително. Което е писано, ще стане. Хайде да си лягаме.
Уморен от работа, Танус си легна и заспа. Тихо, като котка, жена му стана, зави се във воалите си и излезе на терасата върху покрива на къщата. Нощта беше тъмна, но ясно се виждаше силуетът на една друга жена, облечена в бяло, седнала на терасата на другата къща. Бялата сянка прескочи оградата на терасата, доближи се до Жира и показа… мъжкото си лице. Това беше предрешеният млад търговец Али бен Дин, който всяка вечер се срещаше така с Жира.
- Страшно съм развълнувана - каза жената, като се отпусна в ръцете на младия мъж. - Ще има война!
- Кой ти каза?
- Мъжът ми. Мурад събира войската си. Толкова се боя за тебе!
- Да не ме мислиш страхлив като овца?
- О, знам, че си смел, но може би тази нощ ще ни е последна!
Дълго те се целуваха и си разменяха бурни ласки в нощта. Напразно Али се опита да успокои любимата си. Някъде пропя петел. Влюбените се целунаха за последен път и се разделиха.
Жаден да научи новини, Али излезе сутринта рано. Най-напред той срещна Бадажер и му извика:
- Знаеш ли новината? Война! Войските на Мурада са нахълтали в земята ни!…
Бадажер не го изслуша докрай. Той се завъртя, грабна първото млекарско магаре, което видя на улицата, възседна го и препусна към дома си. Но в бързината магарето се препъна, ездачът падна, халоса главата си в калдъръма и скоропостижно предаде богу дух.
А през това време слънцето спокойно си грееше над границата и овчарите свиреха на кавалите си.
——————————
в. „Щука”, бр. 18, 11.03.1942 г.
