ЕСЕН
ЕСЕН
Есен, есен - колко мъка
пръскат твоите очи, -
безнадеждната разлъка
колко огнено горчи!…
В друм безкраен - колко плахи
пътници целуна ти: -
а скръбта по родни стряхи
как болезнено гнети!
Колко тъжна, морна сянка
въз челото ми сложи -
припомни ми на вакханка
безначалните лъжи!
И притворил ледни клепки,
аз привиждам хубав сън: -
вред безгрижна пролет трепка
и цветя разцъфват вън!…
——————————
сп. „Маскарад”, г. 1, бр. 4, 10 декември 1922 г.
КРАЙ ОХРИДСКОТО ЕЗЕРО
Тук някакъв вълшебник е дошел,
събрал е всички хубости небесни,
и цял те е във приказки изплел,
покоя ти - залял е само с песни!
Така е тиха бистрата ти шир -
едва се милват по брега вълните:
тук богове са спирали на пир
и ти си им оглеждало очите.
Затуй са сини твоите води -
там небесата дали са цвета си,
затуй по тебе слънчев път бразди
и слънчев дъжд от висините ръси.
Галичица с оснежено чело
над тебе бди, в теб сянката си къпи -
под нейното гранитено крило
до днес ти спастри много сенки скъпи.
Мълчат руините по твоя бряг -
на миналото спомена стаили,
и негли чакат да се върнат пак
забравени велможи и боили…
Край мен звънят юзди и стремена
и отминават конници нестройни
и сякаш малки бели знамена
над тях прелитат птици неспокойни…
Далеч белее древен манастир,
потънал цял в легенди и във шума,
и пак звъни свободна и нашир
свещената камбана на Наума.
Тук някога един народ се спря
и, уморен от кърви и от битви,
с кандилото ти Охрид те огря
и ти зашепна първите молитви!…
——————————
в. „Вестник на вестниците”, бр. 142-143, 6.04.1943 г.
