ДВЕ БАСНИ
ПЕТЕЛ И ПСЕ
- По външен вид си ти красив,
ала си, петлю, много див -
родът ти е неблагодарен,
нахален, лаком и коварен, -
каза веднъжки на петлето
едно кутренце там напето.
- Какво ти дава теб кураж,
бре глуп палаш,
така за моя род кокоши
да казваш тези думи лоши? -
отвърна гордо и напето
завчас петлето.
И каза кучето тогава:
- Живея с теб година става,
на своя харен господар
аз бил съм верен все другар;
за хляба, който той ми дава
аз служа, както подобава.
А вие сте неблагодарни,
петли коварни!
Той грижи се добре за вас,
храна ви дава час по час,
живейте в двора му прекрасно,
ала сте племе вий ужасно.
Когато той ви доближава,
от вас тревога се надава
и бяга кой където види
по плетища и керемиди.
Аз с господаря си нощувам
и с челядта му другарувам!
- Така е! - глас изви петлето
и клъвна по носа кутрето.
Не бягаш ти от господаря,
че знаеш - няма да те сбара,
за теб той, братко, не е лош,
защото няма с остър нож
да те натисне и заколи
(Оле! Оле!)
и да те пече в тепсия,
или да готви с теб яхния.
Ако бе патил ти такваз
беда голяма, като нас,
опаш не щеше да въртиш,
не щеше мирен да стоиш,
а би си плюнал на петите
и би ударил през горите.
Така изрече му петлето
и си закрачи пак напето.
—————————–
в. „Щурец”, г. 8, бр. 379, 15.03.1940 г.
КАМИЛИТЕ И ЗАЕКЪТ
Пазарен ден. Гъмжи народ в Багдад.
В чаршията се блъска стар и млад.
Проточени сергия до сергия,
но никой ти не дава вересия.
Какво не щеш: и злато, и сребро,
и гребени от птически ребра,
атлаз, коприна, чехли от Ливан
и лудо вино чак от Ереван.
Народът гледа, пипа и купува
или с въздишка подминува.
Но изведнъж зачу се олелелия
и в смут изпадна цялата чаршия,
разритаха се някакви камили,
гърла надуха с пълни сили,
събориха сергиите край тях
и всичко стана вредом пух и прах.
Разбяга се и мало, и голямо
и нищо здраво не остана тамо.
Стана един голям, голям зянлък.
Язък!
Като чу за тази пакост шаха,
той призова аллаха
и заповед той ужасна изрече:
- Не ще да виждам тук камили вече!
Където има в царството камила,
не питайте виновна ли е била,
хванете я, ушите й режете
и след това я негде пропъдете.
Да помни тая дългокрака гад,
че има ред и правда във Багдад!
Разчу се вредом волята на шаха,
камилите узнаха -
жестока, страшна воля бе това
и хукнаха да бягат през глава.
Отвредом към персийската граница
летят камили, дълга върволица.
И чак, когато стигнаха далек
събраха се оттук-оттам за миг,
спогледаха се и душа събраха
и изведнъжка заек там видяха:
едвам се тътри и душа бере -
кажи-речи: ще падне, ще умре!
- Къде пък ти си хукнал подир нази,
беда поне, глупако, теб не гази?
Запря до тях, въздъхна тежко той
и даде им ответа мъдър свой:
- Побягнах аз и хукнах подир вас,
защото стана страшна залисия,
след вас се спусна царската пусия,
видях над мен размахва някой ножа,
потръпна мойта кожа
и рекох си: настана тежък час,
ще бягам през границата и аз!
Че в тоя смут докопат ли и мен,
макар да съм и заек аз смирен,
току-поглеж - оставам без уши!
А после тичай да доказваш вред,
пред шах и кмет,
че заек си, а не камила ти -
каква файда от празни хорати?
Затуй след вас побягнах чак до тука -
добра ви слука!
И заекът с походка горда, славна
ушите си пошавна…
—————————–
в. „Щурец”, г. 8, бр. 385, 25.04.1940 г.
