СУРВА, СУРВА ГОДИНА
СУРВА, СУРВА ГОДИНА
Сурва, сурва година -
старата се измина,
отиде си с доброто,
отиде си със злото.
Иде нова със песен,
дар ни носи чудесен:
по ливади тревици
с вакли, руйни овчици,
златно зърно в нивята
да се радват децата,
ябълчици в градина,
в всяка къща коприна,
вредом медни пчелици,
масло в пъстри паници,
сладко зърно в лозята,
тежки дини в колата,
бели телци в кошари,
загария в хамбари,
бяло платно в реката,
бели гъбки в гората,
здраве на дечицата,
книжки във ръчицата,
та във мъдра наука
да намерят сполука!
Сурва, сурва година,
старата се измина -
иде нова с надежда,
сладки думи нарежда!
КОЛЕДАРИ
Станенине, господине,
стани, порти отвори ни,
приготви ни харни дари,
че ти идат коледари -
със краваи на криваци,
със накичени калпаци,
гдето влязат - песни пеят,
гдето седнат - вино греят!
Нека Бог от твойта къща
нивга поглед да не свръща,
да ти дава берекети,
радост в твоя дом да свети,
да навържат клас житата,
да налеят грозд лозята,
вакли да ти са овцете,
здрави да ти са ръцете,
та под твоята мотика
сявга берекет да блика!
Да живееш, да пребъдеш,
самси господар да бъдеш,
да ни срещнеш догодина,
догодина - до амина!
*
Какви ми са хали
песни вън запяли -
тичат в снеговете,
екнат в доловете,
кучетата лаят,
хората се маят -
сбират се по двора,
гледат през стобора,
взират се във мракът -
сякаш гости чакат!
Ех, какви ти хали:
вънка са запяли
все отбор другари -
млади коледари
с рунтави калпаци,
с дългите криваци,
със цървули тропат
и по порти хлопат!
Викат и се смеят
и си песни пеят -
вредом коледуват,
вредом ги даруват.
- Коледа е вече -
весел татко рече, -
слагайте софрата,
викайте децата,
всички коледари
надарете с дари:
в радост да ни видят,
с радост да си идат!
——————————
в. „Вестник на вестниците”, бр. 118-119, 8 януари 1940 г.
