СПОМЕНИ ОТ СТАРА ЗАГОРА
СПОМЕНИ ОТ СТАРА ЗАГОРА
Аз пак съм сам из твойте булеварди,
о, град суетен, празен, онемял, -
и нийде зрак и никъде другари,
сал месеца през липите огрял.
Пак крача сам, замислен и угрижен,
в устата ми гаснее сетен фас,
душата ми копнее някой ближен
и някой скъп във тоя късен час…
А нещо скъпо, мило и желано
пред въстава в таз безлюдна нощ -
слуха ми милват звуци на пиано,
и някой ме зове: „Альош, Альош!”
В прозореца отсреща силуети
прегърнати, съзирам тръпен аз,
и нечии забравени куплети
нашепвам тихо, тихо във захлас.
——————————
в. „Вечерна бургаска поща”, г. 3, бр. 479, 28.07.1930 г. Подписано - Васка П.
ИЗ „ОКОВАНИТЕ”
Вериги, вериги, вериги
на всички човешки ръце -
и ручей от сълзи и вопли
е станало всяко сърце.
Над всяка бедняшка къщурка
развява се траурен флаг,
и майки, жени и дечица
ридаят зад пустия праг.
А гарвани вият, извиват
страхотни зигзаги над тях
и ужас очите раздира,
и стенат очите от страх.
О, няма ли вече да съмне,
о, кой ще прониже нощта -
над нейния труп да запали
лампада - да стопли света?…
——————————
в. „Вечерна бургаска поща”, г. 3, бр. 503, 25.08.1930 г.
