Васил Павурджиев

ДОБРИЯТ СЕЛЯНИН

Един селянин оседлал стария си кон и отишъл в града да купи сол. Купил той три чувала сол.
- Твоят кон повече от два чувала няма да може да носи - казал му търговецът. - Остави единия тука и ела утре да го вземеш.
- Право е - казал селянинът. - Моят кон е стар. Ще му натоваря само двата, а третия ще нося аз.
Така и направил: натоварил двата чувала на коня, а третия метнал на гърба си, а след това възседнал коня.
Конят взел да подгъва крака.
- Гледай ти неблагодарно животно! - завикал селянинът. - Не виждаш ли, че сам взех единия чувал на гърба си?

ЛАКОМИЯТ ЦИГАНИН

Един циганин минал по Петровден край една мандра, отишъл при мандраджията и му се примолил:
- Чичо, дай ми малко хляб и сирене, че съм много гладен!
Дал му човекът. Наял се хубаво Манго и рекъл:
- Чичо, кога да дойда пак да ми дадеш една цедилка сирене?
- Ами, че ела към Свети Никола - казал мандраджията на лакомия циганин.
Чакал Манго, чакал, дошъл Свети Никола. Дигнал се той и право на мандрата. Стигнал там, озъртал се насам, озъртал се нататък - няма жив човек.
По едно време взел да лае като куче и да вика:
- Чичо, чичо, излез бе, излез, че ще ме изядат кучетата.
Ала никой не излизал.
- Чичо, дай ми една цедилка сирене! - викал циганинът.
Никой не се обадил. А в това време духнал силен вятър и взел да навява сняг. Приклекнал тук Манго, приклекнал там, па се свил край една трънка да чака, да си хапне сиренце посред зима!

——————————

сп. „Светулка”, кн. 8, 1938-1939 г. Подписано: В. П.