СЛОН И МУХА

Васил Павурджиев

басня

Веднъж в гората скитал сам
немирен слон един - голям
и срещнал там муха красива;
подхвъркала си тя - щастлива
и тихичко бръмчала тя
по нацъфтелите цветя.

Видял я слонът. За любов
той бил достоен и готов -
не проумял, че е опасно
и влюбил се в мухата страстно.
И казал й с тревожен глас:
- Красавице, горя от страст,
аз влюбих се във тебе лудо
и съм готов на всяко чудо!
Смили се - чакам твоя зов,
поглеж - треперя от любов!

Мухата се засмя кокетно -
зер беше същество суетно -
разпери си след миг крилата
и спря на слона на главата.
А слонът - пламнал от екстаз,
хобота вирна си тогаз,
мухата рече да погали
(такваз милувка вий едва ли
сънували сте, драги мой!)
Притисна с страст мухата той -
не литна пъстрата глупачка,
а моментално той я смачка!
На тази басня мъдростта
е много ясна: по света
мухата щом със слон се люби,
накрая той ще я погуби!

——————————

в. „Щурец”, г. 8, бр. 389, 24.05.1940 г.