Васил Павурджиев

1.
Звън от тъжни мандолини
в мрака, чуй, отекват вън; -
кой зад сухите глогини
там раздрънква мандолини
и ни буди пак от сън?

Звън от тъжни мандолини
и китари стене пак; -
ех, нерадостни години -
пак ще къпят, ми се чини,
някой в тесния сокак!

Звън от пукнати китари
плаче в нощни самоти: -
покрай ниските дувари
гледай, бяга кой как свари -
плюл на своите пети!

2.
Madame, поспрете се за миг -
недейте бърза тъй! - Защо ли?…
Я вижте как валят над нас
листа от белите топли!…

И всеки лист на нас шепти
да бъдем смели в младините,
да минем с химни и любов
на златожълта есен дните!…

Madame, поспрете се за миг -
да идем двама във гората: -
там тъй е тихо в тоя час,
във който мълком мрат листата!…

3.
Лист по лист нападват над сините скамейки
и хладен вятър тихо припява в полуглас
за летните „прибежки” из тихите алеи,
за бликнали желания във теменужен час!

Лист по лист се стелят край сините скамейки
и тихичко разказват за миналите дни,
за слънчевите химни на смелите щастливци,
за нощните рендета със хубави жени!…

4.
Аз пак съм с тебе: - в тягостна раздяла
изминаха златисти младини…
В душите ни сал спомени едни,
край нас се рей тревата пожълтяла…

Аз пак съм с теб: - в тъга глава склонили
над сетните умиращи цветя
ний срещаме пак скръбни есента -
последните слова недомълвили…

Аз пак съм с теб: - във тягостна раздяла
изминаха златисти младини…
В душите ни сал спомени едни,
край нас се рей тревата пожълтяла…

——————————

сп. „Българан”, г. 3, бр. 31, 1918 г.