Васил Павурджиев

Първо либе, първа обич
тя в незнаен друм изпрати!
Седем братя по неволи
те заминаха крилати.

Зъл тиранин ги прокуди -
где ли те гнездо ще свият?
Пустота е в пусти двори,
а далече псета вият…

Зачерняха много стрехи,
черна смърт коси размаха,
радост беше за богати,
а мъртвило за сиромаха.

В друма гроб след гроб изниква,
Боже, виждаш ли отгоре?
На сърцата ни бедняшки
огън - рана се отвори.

Той замина - в топли пазви
може би го крий букака,
но какъв ли звяр го дебне,
и каква ли участ чака?

Гарвани над село свиват
черни мрежи, - Боже, Боже!
Вкамени ръката черна,
пречупи на злитe ножа!…

Зъл тиранин ги прокуди,
где ли те гнездо ще свият?
Пустота е в пусти двори,
а далече псета вият…

———-

сп. „Стефан Караджа”, г. 1, бр. 5, 26.02.1928 г.