Васил Павурджиев

басни

ВЪЛК И ДЕРВИШ

Веднъж дервиш благочестив -
човечец хрисим, милостив -
вървял в пустинята гореща.
Не щеш ли, ето, че насреща
задал се вълк изнемощял -
три дни не ял.
Върви вълкът и рев надава
и към дервиша приближава.
Разбрал дервишът, че бедата
му иде право връз главата
и рекъл да даде съвет
на тоя звяр жесток, проклет:
- Добре, че срещнах те по път,
да ти посоча аз грехът,
започнал стария дервиш. -
Я виж,
съвет сегичка ще ти дам:
ти алчен - добре го знам,
ала умей да се владееш,
вземи човешки да живееш,
че който зло на други прави,
в света не ще се той прослави
и Бог ще го накаже с гняв!
Не съм ли прав?
Вълкът погледнал, изръмжал
и тоз ответ тогава дал:
- От твойта проповед старешка
не мина мойта мъка тежка,
коремът ми го свива глад,
а вълци шума не ядат!
Добре, че Господ те изпрати,
дервишо глупав и брадати, -
със теб глада си ще смиря!
Благодаря!…
И вълкът стареца съборил
и бързо скочил му отгоре,
изял го с вълчи апетит
и тръгнал сит.
На тази басня мъдростта
е много проста: по света,
когато срещнеш ти злодей
недей
на мъдрост да го учиш,
че зло ще случиш!

—————————–

в. „Щурец”, г. 8, бр.375, 16.02.1940 г.

РАЗКАЯНИЯТ ВЪЛК

С цел да си устрои угощение
вълкът направи нощно посещение:
промъкна се в кошарата, в гората,
натръшка сума овци по земята,
ала когато опиянен от кръв
насищаше жестоката си стръв
подушиха го псетата - лавнаха,
овчарите тоягите грабнаха,
подгониха го: „Де-бре! Ха-бре! Дръж!”
и пипнаха те този подъл мъж.
Като видя, че няма где да шава,
разбрал, че свършва земната му слава,
вълкът загуби позата юнашка,
подви опашка
и рече той на хората тогаз:
- В ръцете ви съм вече, братя, аз,
и ето, честна изповед ви правя:
омръзна ми добитъка да давя,
наситих се на мърша и на стръв,
не ми се гледа, братя, вече кръв -
реших го вече, казах най-подир:
със вас желая да живея в мир!
От днес нататък, братя, със ръчица
не ще докосна никоя овчица
и клетва давам, вълча клетва аз
във тоя час,
че няма да ви бъда вече враг,
а сам ще пазя къщния ви праг!…
Овчарите му рекоха тогаз:
- Не ще излъжеш никого от нас:
познаваме го твоето коварство -
не щем със вълк да правим ний другарство!
Догдето носиш още здрава кожа,
ти все ще ни забиеш нявга ножа.
Дордето те не свършим най-подир
не ще настъпи във гората мир!
Чети си, кумчо, тъжната молитва,
че вече почва сетнята ти битва!…
Дорде вълкът успя да се облещи,
пречукаха го тези хора вещи…

в. „Щурец”, 05.09.1941 г.