Емануил Попдимитров

Емануил Попдимитров Попзахариев, български поет, белетрист, литературен критик, общественик, преводач, е роден на 23.10.1885 г. в село Груинци, Босилеградско, като шесто от 11 деца в семейство на свещеника Димитър поп Захариев и Кана Харизанова. Основно образование получава в родното си село прогимназиално - в Босилеград, а гимназиално (педагогичесско) - в Кюстендил (1904). Следва философия в Софийския университет (1906) и Белград (1907), Монпелие, Южна Франция (1907) и Фрибург, Швейцария (1911)., където завършва. Учителства в Казанлък, Лом, Хасково, Кюстендил и София. Участва в Балканските войни и Първата световна война. Частен доцент (1923-1943) в Катедрата по сравнително литературознание в Софийския университет. Умира на 23.05.1943 г. в София. Печата от 1907 г. - сп. „Художник”. Сътрудничи на много списания и вестници. Автор на лирика, епически поеми, проза, драматургия, литературна теория, критика, философски студии, произведения за деца. Съчинения: „Юношески стихотворения. 1904-1907″ (1911, 1913), „Маска. Романтична пиеса” (1912), „Смъртта на скулптора” (1912); „Сънят на любовта” (1912), „Дневникът на самотния. 1904-1913″ (1914, 1926, 1935) „Песни. Трета стихотворна сбирка” (1914), „Плачущи върби. Лирически албум. Четвърта стихосбирка” (1914), „Живот и блян. Разкази и стихопроза” (2 кн. 1919-1926, 1934, 1935), „Вечерни миражи. Пета стихосбирка” (1920), „Пред буря” (роман, 1921, 1935), „Свободни стихове. Шеста стихосбирка” (1921), „Знамена. Седма стихосбирка” (1922), „Идилии” (1922), „Стихове и песни” (1922), „Драматични поеми. Чатертон. Соломея” (1923, 1933), „Драматични поеми. Йов. Смъртта на човека. Маска. Соломея. Фавни” (1923), „Естетиката на Бергсона” (1923,1938), „Кораби. Стихове” (1923), „Вселена. Десет поеми” (1924), „Дъщерята на Йефтая” (трагедия, 1924), „Ибсен и ибсенизмът в литературата” (1924), „Френският символизъм” (1924), „Воденичарката” (комедия-приказка, 1926, 1933), „Драми на героичните борби” (1926), „Иглики” (1926), „Самодиви” (Народни песни, 1926, 1934), „Пред дверите на любимата” (Антология, 1927, 1943), „Златна жътва” (1928), „Златни ниви и бойни полета” (поема, 1929, 1943), „Песни за родната земя” (1929), „Смях и присмех. Хумор и гротески” (1930, 1933), „Росни капки” (стихове, 1931, 1938, 1947, 1957), „Събрани съчинения. Т. 1-16″ (1931-1938), „Преображение. Поема в 7 видения” (1932), „Глас из дълбините. В храма на българското слово” (1933, 1943), „Той не умира. Пиеса в 4 действия” (1933), „Есенни пламъци” (1935), „Добри Войников” (1936), „Цар Константин Асен Тих” (1937), „Цар Самуил. Драматична хроника” (1937), „Кочо Чистеменски” (1938, 1943), „Росни капки. Стихове за деца” (1938, 1957), „Философски предпоставки на символизма” (1938), „Философски студии” (1938), „Цар Януари. Приказки за деца” (1938), „В страната на розите. Хумористична поема” (1939, 1943), „ Ботев като поет” (1941), „Изследвания върху строежа на стиха с оглед към българската поезия” (1942), „Купол. Избрани стихотворения” (1943), „Росни капки. Избрани стихотворения за деца” (1947), „Избрани произведения. Стихове и поеми” (1954), „Песни за малките” (1959), „Избрани произведения” (1962), „Стихотворения. Поеми” (1978), „Златни ниви и бойни полета. Стихотворения и поеми” (1985), „Слънчова сестра. Стихотворения” (1988), „Десетте пръста” (1999), „Сънят на любовта” (стихове, 2000), „Приказки за съдбата” (2005), „Поетът и художниците” (2007), „Попей ми, вретенце!”. Рисува пейзажи и потрети. Знае сръбски, френски, немски, италиански, руски, норвежки, турски, унгарски, румънски, латински, еврейски и др. Превежда и издава на съвременен български език основни произведения на старобългарската литература (антологията „Глас от дълбините”). Превежда „Крал Хенрих Четвърти” от Шекспир (1908), „Песен за камбаната” от Шилер (1930), „Апостолът” от Петьофи (1946), творби на Пушкин, Лермонтов, Надсон, Ахматова, Балмонт, Гьоте, Хайне, Хьолдерлин, Новалис, Верхарен, Метерлинк, Рембо, Георге и др.


Публикации:


Поезия:

ЧЕРНОЗЕМ/ брой 45 ноември 2012

В ПОЛЕТО/ брой 49 март 2013

БАНКЕТ/ брой 72 април 2015

ЗМЕИЦА/ брой 83 април 2016

ЗОВ/ брой 96 юни 2017

ГОРА - МАЙКА НА ЮНАЦИ/ брой 108 юли 2018

ЗИМА/ брой 109 септември 2018


Публицистика:

ПРОСЛАВА НА КИРИЛ ХРИСТОВ/ брой 74 юни 2015

БЪЛГАРСКАТА КНИГА/ брой 89 ноември 2016


Литература за деца:

ЧУЛИ ЛИ СТЕ ВИЕ?/ брой 101 декември 2017


Преводи:

Франц Тусен - ГРАДИНА НА ЛАСКИТЕ/ брой 68 декември 2014

Александър Пушкин - ПЕСЕН/ брой 72 април 2015

Александър Пушкин - ОБЛАК/ брой 81 февруари 2016

Йохан Волфганг Гьоте - МОРСКА ТИШИНА/ брой 104 март 2018

Морис Метерлинк - ВЕДНЪЖ УБИХА МЛАДИ ТРИ МОМИ…/ брой 104 март 2018


Критика за Емануил Попдимитров:

ЛИТЕРАТУРНА АРХЕОЛОГИЯ/ “ФРЕНСКИЯТ СИМВОЛИЗЪМ” НА ЕМАНУИЛ ПОПДИМИТРОВ/ автор: Сава Сивриев/ брой 6 февруари 2009

ЗА ЖИВОТА И ПОЕТИЧНОТО ТВОРЧЕСТВО НА ЕМАНУИЛ ПОПДИМИТРОВ В ХАСКОВО/ автор: Йордан Нанчев/ брой 28 април 2011

ПРЕД ДВЕРИТЕ НА ЛЮБИМАТА/ автор: Асен Калоянов/ брой 94 април 2017


За Емануил Попдимитров:

ИЗ „ МЕМОАРИ” ( 1977 )/ автор: Владимир Русалиев/ брой 23 ноември 2010

АВТОБИОГРАФИЯ/ брой 45 ноември 2012