ГОРА – МАЙКА НА ЮНАЦИ
ГОРА - МАЙКА НА ЮНАЦИ
народна песен
Марко върви низ гора зелена.
Вървял ми е три дни и три нощи.
Нийде Марко вода не намира
ни за себе, ни за бърза коня.
Разсърди се Марко, луд делия,
викна юнак, та гора прокълна:
- Бог убил те, зелена горице!
Три дни ходя, три дни и три нощи,
та не мога водица да найда…
Люта слана тебе да попари,
да изсъхнат буки и борове,
силен огън дърве да изгори!
Отговаря зелена горица:
- Не кълни ме, Марко зъл делия!
Ти си буен, луд и неразумен,
скоро царство ти ще да загубиш,
твойто царство турци ще завладат,
та да горят села и градища,
да заробят старци и дечица,
да заграбят моми и невести,
да разплачат от край до край земя…
Ще излязат тогава юнаци
да се сбират под буки клонати,
да се крият под зелена шума,
та да пазят рода християнска…
Не кълни ме, Марко луд делия,
аз съм гора - майка на юнаци.
——————————
сп. „Светулка”, кн. 6, 1925-1926 г.
НОЕМВРИЙСКИ МЪГЛИ
Запасло е сиво стадо
по планина, по рудина,
засвирило лудо младо,
вакъл овчар юначина,
събрали се самодиви
от ливади, от валози,
възседнали все елени,
все елени златорози,
прехвръкнали белокрили,
все гълъби, все пауни,
поронили бели пера
над стадата белоруни…
Не е било сиво стадо,
но са били гъсти мъгли:
листи капят, слана пада,
трева гине, де поминат.
Не ми свири лудо младо,
вакъл овчар юначина,
но ми свири буен вятър,
низ планина, низ рудина.
Не са били самодиви,
ни елени златорози,
но са били зли вихрушки
низ друмове, низ валози.
Не са били белокрили
ни гълъби, ни пауни,
но са били все облаци,
все облаци белоруни.
——————————
сп. „Светулка”, кн. 3, 1926-1927 г.
