В ПОЛЕТО
В ПОЛЕТО
В поле безбрежно сам се скитам,
там ален мак до мак цъфтят,
и цвят по цвят за тебе питам,
но лик те свеждат и мълчат.
И гледам: с пръсти белоснежни
разгъва май едвам-едвам
на дива роза пъпки нежни,
но гледам - няма те и там…
На нейни тънък клон в листата
самотен влюбен славей пей,
безмълвно слушам, над тревата
сълза подир сълза се лей.
И пак в полето сам се скитам,
и чувам песента едвам,
и пак цветята нежни питам,
и плача тихо, плача сам…
15.03. 1905
ВИХЪР ПЕЕ
Вихър пее мрачна песен
и ридаят бури с глас,
ах, на вихри коня бесен
да възседна искам аз!
Па бих литнал до звездите -
мойта мила бих търсил,
и в морето, сред вълните
бих я в нимфите открил.
И обгърнал я през рамо,
с буйни кон ще отлетим,
и ще спрем на остров тамо
в океан необозрим.
Там на остров, де в забрава
древен замък вдига стан,
де под палма златоглава
бий сребристият фонтан,
и под шепота му живи
ще заспим безмълвни ний,
дор събудят ни пенливи
океанските вълни.
Вихър пее мрачна песен
и ридаят бури с глас,
ах, на вихри коня бесен
да възседна искам аз!
13.02. 1905
ЛЯТНА НОЩ
Блажена лятна нощ покрива
Долини и гори,
Луната царствена излива
Там бледни си зари.
И тъмен облак с плащ печален
Над хълмове блуждай,
В луната впил е взор страдален
И скръбно си мечтай.
А нейде тъне ден в забрава
И къпе се в моря…
Но влюбен утре ще изплава
След нежната зора.
ШАТЪР
Мир под тихия покров
и прегръщане невинно!
Пир за двама: хляб и вино -
хляб е моята любов,
виното е грозд - сълза
от душата ми лоза…
ПОСЛЕДНА ЧЕТВЪРТ
Нощта извая лунния потир.
На любовта нектарът е разлет.
Катурната е чашата подир,
но има малко в дъното й мед:
на любовта пленителното вино!
Звъни в цветята с нежна мандолина
щурец невидим. И кипи едвам
в земята влага. Над води
без шум догаря на светулки плам
и гаснат тихите звезди.
ЕСЕН
Вятърът тъжно люлее тревите,
Жаден за нежния дъх на цветята.
О, аз видях как окапват листата
И как треперят безлистни лозите.
Скривай сърцето ти в топлата пазва!
Ний теменуги отново ще зърнем,
Пак ще се в шума на орех прегърнем,
Праскова розови цвят ще показва.
Ти ще да бъдеш отново честита,
Сплела връх мене в прегръдка ръцете,
С млечното виме ще минат овцете:
Ментови дъх ще повей под копита.
С цвят златопухов ще кимат върбите…
Куку! ще чуем в зелена морава.
Вятърът есенен плаче в дъбрава,
Вятърът тъжно люлее тревите.
БРАК
Индийска мелодия
Слънце Сурия блести,
ти си аз и аз съм Ти!
Ти си песен, аз съм слово,
аз земя съм, ти - небе,
и ще бъда аз отново
ти което вече бе.
05.1911
БЯГСТВО
Дом в градина, дом с прозори,
а в градина ябълка цъфти,
тамо греят тихи взори:
в тоя дом разцъфна ти.
Сутрин рано по росата
от копита четири следи,
незабравки цвят в лъката,
не забравяй ме и ти!
О, набрах си свежа китка,
упои ме нейни мирис нов:
не отивам аз на битка,
а при кротката любов.
Двама с тебе на седлото,
до плещи ми - твоята коса;
вдига ведър кон челото,
до колене по роса.
ПРЕДПРОЛЕТ
Чувам ноще, в тишината глуха,
плач на ручеите нежни,
шепнат, плачат два незрими духа:
и от покривите снежни
падат капчици в нощта…
О, сълзи на любовта!
ЗЛАТНО ДЕТЕНЦЕ
Що си кахърна, млада невесто?
Що тайно плачеш, въздишаш често?
Що се разхождаш мълком по двори,
Жалиш ли, либе, пусто Загоре?
Дал ни е Господ ниви, ливади,
Ние сме с тебе здрави и млади…
- Имаме, либе, имаме всичко,
Нямаме, либе, само едничко:
От сърце рожба, гиздава кукла -
Мъжко детенце в мъничка люлка!
- Два коня имам, златна кочия,
Ще ги препусна долу в чаршия
И ще ти купя дари богати:
От сребро люлка, кукла от злато!
- Пуста остала от сребро люлка!
Що ми е мене от злато кукла?
Нито се буди, нито се смее,
Нито заспива, майка кат пее,
Ноще не плаче, „мамо!” не казва,
Мляко не суче майци от пазва…
НОЩЕН ДЪЖД
Тихичко цветята
в вазите въздишат:
колко по листата
шепоти любовни
и поеми пишат
капките дъждовни!
