Франц Тусен

превод: Емануил Попдимитров

Из „Градина на ласките” (1921)

Арабски мотиви

МИРАЖ

Аз бях заспал и сънувах сън. Сънувах, водех безкраен керван в пустинята. И че един невероятен мираж изплува пред очите ми. И че тоя мираж беше ти, с езерата на твоите очи и стеблата на твоето тяло.
И ето, че ти се спусна към мене, а моите другари в отчаяние легнаха да умират.
Аз произнесох твоето име, за да повторя още веднъж тоя сън. Уви, човек никога не вижда два пъти един и същи мираж.

ПРИМИРЕНИЕ

Докато ти говорех, сянката на един цвят от магнолия падна върху коленете ти. Тя беше толкова тежка, че ти вече престана да ме слушаш. Ти я люлееше, като да люлееше детето, което щеше да се роди от нашата любов, ако можеше любовта ни да се осъществи.
И аз те гледах как люлееше сянката на един цвят.

КЪПАНЕ

С повдигнати и сключени вежди, с отворена уста ти гледаше как течението отвлича твоята паднала туника.
Аз минавах до брега и ти извиках: „Поздрав, дъще на богатия рибар: бъди винаги щастлива”. А ти ми отговори: „Как мога да бъда щастлива? Не виждаш в течението мото покривало?” Но певецът знае да използва обстоятелствата, и аз ти казах: „Дъще на Бакили! Бъди щастлива! Твоята младост прилича на това покривало, което отлича реката: всеки миг тя се отдалечава от тебе, и хиляди ръце не са в състояние да я задържат. Не я гледай как отминава, а ела под сянката, и аз ще ти дам туника от ласки.”

СЯНКА

Нейната сянка беше като морава коприна върху пясъка.
И когато я помолих да се спре, за да целуна тая коприна, тя ми отговори: „Та това е само една сянка на жена.”
А аз й отвърнах: „Това е сянката на жената, която обичам, но чиито устни не мога да целуна. Позволи ми да целуна сянката им върху пясъка, който е топъл като тях.”
А тя отново ми каза: „Тоя пясък е по-студен от моите устни, и вместо да целуваш пясъка, целуни устните ми.”
Аз си отминах, без да целуна устните й, защото вече не ги желаех.

ПЕСЕН

Аз видях морето. То се повдигаше към хоризонта. Като цветна градина с бели лалета - това бяха платната на ладиите. Силен вятър беше пръснал лалетата и техните листца се плъзгаха бързо издути като гърди.
Аз видях морето. То беше гневно като твоята любов и поглъщаше ловците на сънищата.
По морето на твоята любов отплувах аз някога, но се върнах жив в пристанището, само защото не те обичах!

сп. „Листопад”, г. 5, кн. 8, юни 1924 г.