Асен Калоянов

Пред дверите на любимата - лирическа антология от Ем. Подимитров. Издание Д-р Ж. Маринов. София. 1927 г.

Творчеството на Ем. Попдимитров изхожда от две начала, от една страна - екзотичния романтизъм на един поет-съзерцател, люшкан в необятните люлки на неуловимите люлки на неуловимото, мечтата, устрема към далечното; от една страна - една поезия, свързана с по-конкретна действителност, съзерцавана през очилата на един поет естет.

Символът в неговите работи, свързан често с едно иманентно съдържание издава отношението на поета към света, отношение тясно субективно.

В любовната си лирика Ем. Попдимитров подчертава основните страни на своя поетически натюрел. И тук той си остава все същият - романтик от типа на средновековните трубадури, качество на които беше наивитетът. Тая черта в по-голямата част от стихотворенията му стига до сантиментализъм.

Множество малки, сантиментални, без особена дълбочина пиесетки стоят като излишни линии върху фона на неговото творческо дело.

Някои куплети от тия стихотворения са толкова наивни, че винаги могат да послужат като коз в ръцете на недобросъвестни критици, за да го отрекат напълно като поет.

Тия стихотворения биха били съвършено излишни и в тая книга, ако да не бяха обагрени отчасти от същото онова чувство, което прелива в някои великолепни негови стихотворения, плод на любовно-елегичния му екстаз, каквито са: „Лаура”, „Ема”, „Лисхен”, „Ирен” и др.:

„Ти си като пъпка от кремова роза, Лаура…
О, роза през зимните нощи с виелици снежни и буря,
когато цветята цъфтят по стъклата,
и клонът безлистен трепери.
Докоснах аз с кремова роза кристалните двери:
- Събуди се, небесна невесто заспала!”

Мястото не ни позволява да се спрем на някои от неговите балади („Херолд”, „Подводна канара” и др.), нито на оригиналните му пейзажни платна („Есен”). За 10-15 от неговите стихотворения обаче се каза, че не са написани от никой друг на български език.

И с тях Ем. Попдимитров заема заслужено свойто място в литературата ни.

——————————

сп. „Неделя”, г. 1, бр. 19, 29.03.1928 г.