РОДИНА
Часът е печален, унил и
навред е тъй горко пустинно.
Презри ме, спаси и помилуй
ти стара, прастара родино!
Аз виждам блатата зловонни:
разкритите язви и рани,
и там - равнините ти знойни:
към Бога разширени длани.
И пътища там се преплитат -
бразди на съдба непреклонна,
а вечер издигат мъглите
в простори скръбта ти огромна.
Браздят и безжалостно свличат
порои страните ти бледни,
и бурите глухи събличат
в небето покровите ледни…
Аз чувам: топорът прониква
на тъмния лес до сърцето,
и дъбът подсечен извиква
и пада, разперил ръцете.
Настъпи ли засух, къпини
пълзят в камънаците пусти.
Снагата ти лишеи сини
и язви разяждат стоусти.
А слънце в зенита застава,
гръдта ти с меч огнен пробажда,
и кървави тъмни тогава
уста се напукват от жажда.
Прецъфне ли злакът в полята,
калината с кичури сънни
оглежда се там над водата
у твойте зеници бездънни.
Зеници, де свети тревога,
и дето трептят мълчаливи,
изплакали тъжно пред Бога
сълзите солено горчиви…
Часът е печален, унил и
навред е тъй горко пустинно,
презри ме, спаси и помилуй
ти стара, прастара родино!
