Йохан Волфганг Гьоте

превод: Емануил Попдимитров

ДИВА РОЗА

Сред полето момък млад
вижда роза дива,
росна роза с аромат -
па се свежда нейни цвят
тихо да помилва:
розо, розо, розичке,
полска розо дива!

- Ще те скърша, казва ней,
розо, розо дива!
- Ще те бодна, ти посмей,
и сърце ти ще копней
все по роза дива.
Полска розо, розичке,
розо срамежлива!

Лудо младо я скърши.
Розо, розо дива!
Тя го бодна, но сгреши -
нищо нея не теши,
тя сълзи пролива.
Розо, розо, розичке,
полска розо дива!

ПО ЕЗЕРОТО

Природата ме гали
до свойта нежна гръд
и нова свежест пие
тук уморен духът.

Вълни люлеят лодка
под такта на весла,
и в пътя ме здрависват
там планини в мъгла.

Очи, очи, не гледайте назад!
Пред вас далече сън се мерна злат. -
Но ти прости, макар и златен блян,
че нов живот, любов ме чака мен!

Хиляди звездици
бляскат по вълни,
синкава мъглица
дишат планини.

Утреник облъхва
морно залив бледен.
И води оглеждат
златен плод наведен.