НАРОДЪТ
Из „Златни ниви и бойни полета” (1929)
НАРОДЪТ
На нашата майка земя черноземна
народът ни винаги верен оставал.
За други войната е корист желана,
занятие вечно от люлка до гроба.
А има народи, които дълбаят
недрата планински и вадят желязо,
рудата претапят, оръжия правят.
И други пък с кораби порят морето,
пренасят товари, и същи пирати,
внезапно на сушата те наваляват,
та селища палят и ужаси сеят…
А той си оставал орач или пастир,
в злочести дни само войник е отивал,
но храбър е бил, че за него войната
все труд е усилен, макар неповолен.
Отрано усвоил закона за хляба
на наши живот, за свещеното Слово,
прозрял е отдавна той правдата ввчна -
на вяра и братство, любов и всежертва
той хвърлял наоколо златното семе,
и сам проповядвал на други народи
скрижала на мирния труд над земята…
ТРАКИЙСКИ ПОЛЕТА
Гордейте се, ширни Тракийски полета,
когато през май се люлее зелено
море от Балкана до сини Родопи,
море от пшеници, където потъват
селца като острови малки от бисер!
Повее ветрец, класове се навеждат,
разбягват се мними стада надалече,
и пътник затъва низ буйните ниви,
кола като лодка сред тях се люлее…
А юний полъхне ли с пламенен въздух
над тях и за дълго ли слънце ги гледа,
златисти те зреят и морни и знойни,
очакват там сърпът да звънне отново
сред техните топли и девствени пазви…
Но плахи сега сте, Тракиийски полета,
и страшна е вашата скръбна пустиня!
Отдавна е есен, а рало не пори
гърдите ви плодни… Нататък далече
дървета стоят, исполини самотни,
загърнати в гугли червени и жълти,
развява им вятърът дрипите, падат
листа, като птици от буря сломени…
Горко ви, пустинни Тракийски полета!
Доскоро кънтяха недрата ви тъмни
от конски копита, от стъпките силни
на хиляди, хиляди воини мрачни,
от тежки топове, чиито кола се
вдълбяваха, режейки вашата кожа,
затъваха в глина до самите оси.
Сега ви бичуват безжалостни вихри,
и есенен дъжд ви печален облива,
и Пустош - царица над вас се навежда!
