ЗИМА
ЗИМА
Скръбта спохожда там полята бранни,
от врани бавен орляк там прелита.
Там зимен сняг засипва тъмни рани:
скръбта в полята бял саван заплита.
Там пада сняг. Забравени навек
там мъртъвците в мрамор леденеят,
към родни край загледани далек.
Но пада сняг, и равнини немеят.
Мълчат села в безименни поляни,
прозъзват тихо ветрове сърдити.
- Каква, каква любов вий, черни врани,
възпявате под стрехите разбити?
——————————
сп. „Слънце”, г. 1, кн. 19-20, 31 март 1920 г.
ДИВИ ПАТИЦИ
По небето зимно - ни звездица, ни луна!
Леден вихър вее в непрогледна мрачина.
Чувам тъжен плач на птици, чувам тъжен звук…
Там прелитат късно диви патици на юг.
Южно слънце те жадуват, злак и топъл кът,
с тъжен грак прелитат по незнаен тъмен път!
Вихър леден веч смразява яките крила -
падат птици, сякаш наранени от стрела…
С грак печален късно диви патици летят:
- Боже, помогни им да намерят прави път!
——————————
в. „Поточе”, бр. 3, 1931-1932 г.
