Недялко Месечков

„Пред дверите на любовта” от Емануил п. Димитров, издание на Ж. Маринов, София, 1927 г.

Да говориш с езика на искреност и художествената простота е голямо изкуство - това именно не липсва на Емануил п. Димитров.

Неговата поезия е озарена от светлината на едно сърце, носещо е себе си любовта и мъката на живота. Стихотворенията му са непосредствен продукт на преживяване. Това са късове, отразени направо от сърцето на поета.

Над цялата поезия на Емануил п. Димитров повява крилото на тиха скръб и носталгия по нещо загубено, откъснато от нас и изчезнало в страната на незнайното.

Главният мотив в поезията му е любовта. На тоя мотив се нижат едни от най-хубавите работи на поета: „Ирен”, „Ема”, „Лаура” и др.

Последната му книга - „Пред дверите на любимата” съдържа избрани стихотворения от творчеството на поета, предимно с любовен характер. В книгата влизат работи, създадени в ранни младини.

Срещат се стихотворения, които не би трябвало да се поместят, сами по себе си не много лоши, но съпоставени с другите, губят цена, както и да е - „Пред дверите на любимата” е ценен принос в нашата любовна лирика.

——————————

в. „Бургаска поща”, г. 3, бр. 541, 1928 г.