БАНКЕТ
На своите успехи за прослава
днес пир на хората си шефът дава.
А туй е развлечение такова
приятно, и полезно, и забавно!
Че в моден стих да го възпее славно
и неподкупна лира е готова!
От кошер тъй пчелите не излитат,
ни мравки на разсипан мед налитат,
тъй както гости полетяха в миг
към лакомствата с апетит велик.
Погледайте салона: трите зали светли -
пред вас отварят се една след друга.
Сияят люстри и лъщят паркети,
а в тъмни фракове стои прислуга.
Тук маси в буква „П” са наредени,
в ъглите са бюфетите студени.
Пред входа е застанал домакина
и бдят министри двама от страни.
С поклон любезен той на гости кима:
мъже достойни, прелестни жени…
По белите покривки цъфне май:
гирлянди вият се от край до край,
и трепкат карамфили, дъхат рози,
свенливо потаяват се мимози…
Помона тук е рога свой изляла,
и Флора също - кошницата цяла:
на пирамиди (сякаш са гранатни!)
виж - нарове и портокали златни,
фурми - увиснали на вейка нежна,
и ябълки - в средина белоснежна…
Обилие по маси! Вижте - чер,
сервиран на парчета лед, хайвер.
В чинии порцеланни - гра, фоа,
и пушени езици, аншоа,
и шро-фоа от пиле, с пасти „мида”,
и трюфи, сандивичи от десет вида..
Омари и яйца в сметана руска,
в желе се мъдри щука за закуска.
И бяла риба с български салати
от краставички кисели с домати.
А другите - a la Mecedoine,
с череши, ананнаси и банан,
отгоре са залети тучно с кирш
и сок от ягоди - дойди и виж!
От сочни портокали e parfait
и друго - от ванилия кафе!
Сладкиша с крем замръзнал е залят,
(той осем часа е стоял на лед.)
През трите зали все блюда лъщят
като звездите горе в Млечни път.
За тортите що може да се каже?
„Шарлоти” има осем вида даже.
Едни бадемови - с глазура фина,
и дребни пасти - вида десетина.
А натурално там в една тава -
и българската сочна баклава!
Сега ми помогнете сладоледа
тъй вещо да опиша! Тоя вкус
не се предава с думи наизуст,
че тук речта безсилна е и бледа…
На стъклен поднос и в завидна площ
издига се там снежен исполина -
с лопатка жълта или лъскав нож
пристъпваш и отрязваш си лавина!
Бутилки златоглави, с тъмен цвят,
и там лъжица сребърна лъщи -
наливай жадно в чашата си ти!
Навлизат гости бурно. Знак се дава -
и всеки плячката си доближава.
Сега замлъкват: само шум плющи
от мляскане, и чаша изкънти…
Ръцете с вилици, с ножове шават,
искрят от дива сласт и жад очи,
и сякаш чуй се шум от скакалци,
що жетва златна в миг опустошават…
До сладоледа всеки там се врежда -
върхът топи се като топка снежна!
Вермут се лее и кипи шампанско,
отскачат тапи - пукот глух се чува,
И там по направление таванско
изригне пяна, свежа залудува…
„Ей, музика!” Звучи танго, фокстрот,
сло-фокс и енглиш, румба дяволита,
сред пари винени, парфюм и пот
танцуват двойки, пеят: „Танголита!”
И пак ядат и пият на провала,
кънти от стъпки бляскавата зала…
А скритом татък в другия салон
играят бридж, и покер, и бостон,
набързо натъкмяват и рулетка,
и купища, по сметка и без сметка,
банкноти от ръце в ръце минават…
Часът е три!… И четири дори!
Нима? Сънливо гости се прощават -
зора от изток вече зазори.
Сезон работен е. Народа вред
таз вечер ял е чесън и оцет…
в. „Литературен живот”, г. 1, бр. 4, 23.10.1940 г.
