Стефан Георге

превод: Емануил Попдимитров

***
В буйния вятър
моя въпрос бе
сънна мечта -
твойта усмивка
бе ми ответ.

Пламна, застина
блясък в нощта;
май зароси.
По твоя поглед,
твойте коси -
в жажда премина
моят живот.

***
Ето кръстопът…
Там сме двама ний,
тъне вечерта…
Свършва наший път.
Краткият ли миг
ти навя печал?
Кимах ти с ръце -
не отвърна ти.
И въздъхнах сам -
не разбра ме ти.
Моят тъжен път
не посочи ти.
Капят сълзи там,
но не виждаш ти.

——————————

Антология на жълтата роза, 1939 г.