ЗОВ
ЗОВ
- Цъфни, макар и блед,
ти - в дните на венеца
най-хубавия цвет
от всички цветове!
Уви, и днес певеца
напразно те зове!
Не ще се веч откликнат
на първа младост дните,
ни радостно да бликнат
на любовта сълзите.
- Върнете се, върнете,
о, дни на младостта,
и ти, най-нежно цвете -
мечта на любовта!
Но вече не се връщат
на ранна младост дните
и с ласки не отвръщат
на пламенния зов
въздишките, сълзите
на първата любов.
Денят не се повтаря,
и мигът отлети,
и времето затваря
след тях навек врати…
1931
КАРТИНА
Тръбата млъкна.
Под утринното слънце звъннаха мухите.
Изнасят във легла в казармения двор,
лъщят от смазка пушки, остър нож блести
и чатка спусък. Тамо някъде гърмят
и хълмове повтарят сглъхналото ехо…
Но в миг проблясва друга в паметта картина:
над гумно извишени снопове пшеница,
скриптят кола; на сянка топъл сложен е обяд.
Стопанин рони клас, на длан зрънца отвява.
Туптят с копита морните коне. И ето:
оръдието тук превърнато на плуг,
на сърп е изкован стоманеният щик,
и сабята е свита в бляскава коса…
1932
НА СВ. КЛИМЕНТА ОХРИДСКИ
По едноименната Служба на светеца,
съставена към 916 г.
Моя арфо вдъхновена,
ластовице златокрила,
ти, светилник с мощ нетленна,
славей поен с певча сила!
Дивни Клименте, Светителю!
Ний твориме тоя час
паметта ти, благ учителю;
Бога помоли за нас!
Ти тръба си доброгласна,
ти кимвал си сладкозвучен,
и цевница златокрасна,
звън камбанен, меднотучен!…
Вечно, Клименте Светителю,
твойта славя да тръби,
в пътя труден, благ учителю,
с твойта мощ ни сподоби!
Като облак светлозарен
над света роса разля ти,
Като огнен крин запален
Охридската черква свети.
Дивни Клименте, Светителю,
ний пчели сме в твоя храм!
Озари ни, благ учителю,
и прати утеха нам…
1943
