Николай Рубцов

Николай Михайлович Рубцов, велик руски поет, е дете на руския Север – роден е на 3. 01. 1936 г. в село Емецк, Архангелска област. Родителите му са от вологодските селяни. През 1940 г. семейството се премества във Вологда, където е застигнато от войната. Рано остава сирак – бащата, Михаил Андрианович, политработник, загива на фронта, а майката, Александра Михайловна, умира през 1942 г., когато Николай е на шест години. Детските му години /от 7 до 14/ преминават в детски дом в село Николское, Тотемски район, Вологодска област. Вологодчина дава главната тема на неговото творчество – “старинната руска самобитност” става център на неговия живот, “земята… свещена”, където той се чувства “и жив, и смъртен.” През 1950 г. завършва училището в с. Николское и постъпва в Тотемския лесотехнически институт, където завършва два курса. Първи наставник в поезията му е неговият земляк Александър Яшин. Служи като моряк в Северния флот, след демобилизацията си е работник в Ленинград, в Кировския завод. Първата си “самиздатска” книга озаглавява “Вълни и скали” /1962/. Тя остава почти незабелязана. През тези години в литературните кръгове на Ленинград ясно се обозначава противостоянието на две изгряващи имена – Глеб Горбовски и Йосиф Бродски. Характерно е, че близък приятел на Рубцов става Горбовски, който е един от малкото “поети на 60-те”, нескриващ своята проруска ориентация, той именно възторжено приема стиховете на своя поетичен събрат, наричайки го “дългоочакван и в същото време неочакван”. Постъпвайки през 1962 г. в Литературния институт, Рубцов се запознава с такива писатели като Вадим Кожинов, Анатолий Передреев, Владимир Соколов и Станислав Куняев, чийто приятелски кръг не веднъж му помага и в творчеството, и в издаване на стиховете. В същото време той страни от “интелигентската” писателска среда, която намира за изкуствена и неискрена, по израза на неговия изследовател проф. Виктор Бараков. До голяма степен благодарение на неговите стихове в сп. ”Октябрь” и други московски списания в средата на 60-те г., възниква терминът “тиха лирика” като противовес на гръмката естрадна поезия от онези години. Рубцов завършва Литературния институт “Максим Горки” в Москва – въпреки че на два пъти е изключван, авторитетът му на поет расте. Пътешества в Сибир. През 1968 г. се сбъдва отдавнашната му мечта да посети родното село на великия Есенин – Константиново. Приживе издава четири книги: “Лирика” /1965/; “Звезда полей” /“Звезда на полята”, 1967/; “Душа хранит” /1969/ и “Сосен шум” /1970/, в които се изявява като ярък продължител на традицията на Есенин. “През целия си кратък живот живее трудно, неблагополучно, дори мъчително” /С. Литвиненко/. Живее известно време с Хенриета Меншикова, която му ражда дъщеря, но я напуска поради терора на тъщата си. Дипломира се през 1969 г. Става член на Съюза на писателите и се установява във Вологда.
Преди нелепата си гибел подготвя книга, издадена по-късно същата година /1971/ под заглавие “Зелени цветя”.
Умира от женска ръка – удушен е при свада от младата поетеса Людмила Дербина на 19. 01. 1971 г. във Вологда, където е и погребан. На гроба на поета са издълбани строфите-напътствие, строфите-завет към Русия през третото хилядолетие: “Россия, Русь! Храни себя, храни!”. След трагичната му смърт излизат книгите “Последен параход” /1973/; “Избрана лирика” /1974/; “Стихотворения” /1977/ и мн. др. Дербина прекарва в затвора почти шест години, става религиозна и по-късно написва “Спомени за Рубцов” /1994/ – книга, която предизвиква бурни спорове за кончината на поета… Днес Дербина “живее в Санкт-Петербург, събира около себе си тълпи привърженици и иска за себе си пълна реабилитация.” / В. Бондаренко/. Посмъртната слава на Николай Рубцов е феноменална, и, както отбелязва В. Кожинов “без участието на средствата за масова информация”. “По степента на всенародното признание тя може да бъде сравнена само с тази на Шукшин. Рубцов завоюва признание не благодарение, а въпреки всички средства за масова информация.” /В. Калугин/.
Писателят Валерий Ганичев в слово по повод 70 г. от рождението на Рубцов пише: “Именно на древна Вологда от края на 60-те години на 20 век е съдено да стане духовната и литературна столица на Русия.”. Той припомня името на вологдчанина, поета Сергей Викулов – дългогодишния главен редактор на “Наш современник”, издание , станало главна трибуна на патриотичната и реалистична литературна “школа от Вологда”, представена от В. Распутин, В. Лихоносов, В. Солоухин, В. Белов, А. Яшин, В. Астафиев, О. Фокина, С. Орлов и др.
В с. Никола има музей на поета. Във Вологда на негово име е кръстена една от централните улици /1975/, издигнат е и паметник /1998/, пред който се провеждат поетични рецитали в негова чест /Рубцовски четения/. Учредена е руска литературна награда на негово име /от 1997/. Излизат книгите “Лириката на Николай Рубцов” /1993/ и “И не тя от нас зависи”. “Бележки и размисли за поезията на Николай Рубцов” от Виктор Бараков /1995/; “Николай Рубцов” от Николай Переяслов /2001/; “Демони и бесове на Николай Рубцов” от Лев Котюков /2002/. Съществува Клуб от негови почитатели. Посвещават му творби Глеб Горбовский, Анатолий Передреев, Станислав Куняев, Николай Старшинов, Олга Фокина, Виктор Коротаев и десетки други – с пълно основание вече може да се говори за “рубцовиана” по подобие на “пушкинианата” и “есенианата” в руската литература. Забележителен паметник на поета е създаден в Тотма през 1985 г, дело на големия руски скулптор Вячеслав Кликов.
Николай Рубцов е всенародно признат и обичан поет. Книгите му и сега се издават и преиздават в милионни тиражи, при това без рекламиране от телевизията, “в пълна тишина” /В. Ганичев/. Най-добрите му стихове са влезли отдавна в руската класика, редом до тези на Есенин и Тютчев. По стиховете му са написани много песни. Значителна роля за популяризиране на творчеството на Рубцов има видният руски писател Вадим Валериянович Кожинов и списание “Наш современник”.
През 2005 г., в Санкт-Петербург, злодейски е убит и внукът на поета – 16 годишният Николай Рубцов, занимаващ се с бойни изкуства. Извършителят не е заловен, въпреки това мнозина виждат намесата на русофобски и сатанистки кръгове /“убийството става в навечерието на сатанинския Хелуин”, пише в статия за гибелта на младежа изтъкнатият литературен критик Владимир Бондаренко/.
На български стихове на Рубцов са преведени от Петър Алипиев и Иван Есенски.


Публикации:


Поезия:

ПОСВЕЩЕНИЕ НА ПРИЯТЕЛЯ/ превод: Иван Есенски/ брой 3 ноември 2008

ПОМНЯ ПЪТЕЧКАТА…/ превод: Андрей Андреев/ брой 27 март 2011

СТИХОВЕ/ превод: Иванка Хиндалова-Шерстюк/ брой 30 юни 2011

СТИХОВЕ/ превод: Димитър Горсов/ брой 47 януари 2013

БУКЕТ/ превод: Петко Недялков/ брой 48 февруари 2013

РУСКИ ПОЕТИ/ превод от руски: Красимир Георгиев/ брой 53 юли 2013

ДУЕЛ/ превод: Димитър Горсов/ брой 56 ноември 2013

БРЕЗИ/ превод: Петко Недялков/ брой 72 април 2015


За Николай Рубцов:

Откроява се Рубцов/ автор: Николай Дмитриев/ брой 7 март 2009

ИСТИНА И ИЗМИСЛИЦИ/ автор: Станислав Куняев/ брой 13 октомври 2009

НАВРЕМЕ СИ ОТИДОХТЕ…/ автор: Станислав Куняев/ брой 13 октомври 2009

ГРОБИЩЕТО КРАЙ ВОЛОГДА/ автор: Анатолий Передреев/ брой 16 януари 2010

ГОДИШНИТЕ ВРЕМЕНА НА АВГУСТ/ автор: Иван Есенски/ брой 33 октомври 2011

ДЪЛГООЧАКВАНИЯТ ПОЕТ/ автор: Глеб Горбовски/ брой 36 януари 2012

ПРИЯТЕЛИ, НАВРЕМЕ ПРИ ПРЪСТТА СЕ ВЪРНАХТЕ…/ автор: Станислав Куняев/ брой 49 март 2013


АЛБУМ