Станислав Куняев

превод: Диана Павлова

* * *

          В памет на Н. Рубцов и А. Передреев

Навреме си отидохте, приятели,
от нищета, разруха и безверие,
превърнахте се в шепа пръст в земята,
но се опазихте от мародерите.

А аз, като най-грешен, съм наказан –
в родината си чужденец да стана,
да гледам как във Кремъл се оказва
поредният законен самозванец.

И в неочаквана тъга потъвам –
във залеза си загуби да смятам,
да зная, че Русия я разпъват
съвременните юди и пилати.

1991

* * *

          Памяти Н. Рубцова и А. Передреева

Мои друзья, вы вовремя ушли
От нищеты, разрухи и позора,
Вы стали горстью матери земли,
Но упаслись объятий мародера.

Я всех грешней. Есть наказанье мне:
В своей стране живу, как иностранец,
Гляжу, как воцаряется в Кремле
Очередной законный самозванец.

Какая неожиданная грусть –
На склоне дней подсчитывать утраты
И понимать, как распинают Русь
Моих времен Иуды и Пилаты.

1991