Вадим Кожинов

Вадим Валерианович Кожинов, руски критик, литературовед, историк, философ е роден на 5.07.1930 г. в Москва, умира на 25.01.2001 г. През 1948-1953 учи във филологическия факултет на Московския държавен университет. Кандидат на филологическите науки, водещ научен сътрудник в ИМЛИ /Институт за световна литература/. Основните му творби са посветени на въпросите на теория на литературата, на руската литература през 19 в., на съвременните литературни процеси, на историята на Русия. Изиграл решаваща роля през 60-те години за връщането на читателя на трудовете на М. М. Бахтин. През 1960 г. издирва в Саранск репресирания някога М. М. Бахтин, помага му да се върне в Москва и успява да публикува неговите книги за Достоевски и Рабле (съответно 1963 и 1965). Кожинов инициира дискусията “Класиката и ние”, провела се в Централния дом на литератора на 21 декември 1977 г. Тази дискусия обозначава окончателното разделяне на двете направления в изкуството: руското, патриотично и рускоезичното, космополитно. При това, аргументацията и тоналността на представителите на руското направление (Пьотр Палиевски, Юрий Селезньов, Станислав Куняев) правят толкова убедително впечатление, че на тяхна страна застават и тогавашните умерени либерали (И. Золотуски, С. Ломинадзе). Самият Кожинов убедително отхвърля всички демагогски опити за обвинения към него и неговите приятели в “антисемитизъм”. От началото на 80-те неговото внимание все повече се насочва към историята, която при това не отделя от историята на руското слово. “Първа лястовица” от такъв род “органическо изследване” става статията “И назовет меня всяк сущий в ней язык”, публикувана в № 11, 1981 на сп. “Наш современник”, след което е снет от длъжност подписалият статията за печат първи заместник главен редактор Юрий Селезньов, а в Комитета за държавна сигурност Кожинов е възприеман като най-ярък представител на “русизма”, който андроповското ведомство счита за най-главна опасност. Автор на книгите “Видове изкуство” (1960, преведена на 12 езика), “Произход на романа” (1963), “Книга за руската лирическа поезия на 19 век” (1978), “Стихове и поезия” (1980), “Статии за съвременната литература” (1982), “Тютчев” (1988), “Размисли за руската литература” (1990), “Съдбата на Русия” (1997), “История на Русия и руското слово. Съвременен поглед” (1997), “Черносотенци и революция”, “История на Русия. XX век” (1999, в два тома), “Велико творчество и велика победа” (1999), “Победи и беди на Русия” (2000) и др. Последните години от живота си посвещава на исторически изследвания, на развенчаване на псевдо-исторически митове за миналото на Русия. Превъплъщението на Кожинов-филолога в Кожинов-историка е отбелязано с книгата “История на Русия и руското слово” (Москва, Алгоритм, 1999 г.), в която се обединяват литературните и исторически интереси на писателя. Година по-рано е публикувано неговото изследване “Черносотенци и революция” (Москва 1998). По-късно излизат “Русия XX век (1901 – 1939)”, Москва, 1999 г. и “Русия XX век (1939 – 1964)”. Москва, 1999 г. Тези книги се отнасят към серията “История на Русия. Съвременен поглед”. Писателят, критикът, философът Вадим Кожинов принадлежи към почвеническото направление в съвременната руска литература. Автор на много книги за историята на Русия и руската култура, той несъмнено е една от ключовите фигури на руската култура на XX век. С името на Кожинов завинаги е свързана плеяда от изтъкнати руски поети: Николай Рубцов, Юрий Кузнецов, Анатолий Передреев, Владимир Соколов, Станислав Куняев, Николай Тряпкин, Алексей Прасолов и др. Дейността на Кожинов в значителна степен спомага за възкресяването през 1966 г. на “Общество за охрана на паметниците на историята и културата”, имащо огромно значение за пробуждането и укрепването на руското самосъзнание в тогавашна Русия. Събира и публикува няколко забележителни по замисъл антологии, сред които “Поети от тютчевската плеяда”, “Страници от съвременната лирика”, съставя и отпечатва не по-малко от десет сборника на руски поети от Фет до Лапшин. Паралелно с това издава повече от 30 собствени книги: теория на литературата, проблеми на съвременната и класическата поезия, история на Русия, в това число и най-новата й история. Публикува статии в периодичния печат: държавно строителство, икономика, национална и международна политика, литературна полемика и т.н. В годините на “перестройката” Кожинов пише ярките статии “Правда и истина” и “Най-голямата опасност”, разобличаващи най-кресливите “перестройчици” и “антисталинисти”, показвайки цялото им двуличие, лъжливост и невежество по отношение на историята. Съществените трудове на Кожинов от последните му години са “История на Русия и руското слово” и “Русия. XX век”. Най-голям интерес в последната книга представлява серия от глави, посветени на т.нар “черносотенци”. Кожинов първи показва, че хората, изповядвали тази идеология, са били най-висококултурния слой на Русия от началото на ХХ век и – единствени по това време – имащи ясно разбиране за ставащото и прозрение за бъдещите катаклизми. Той показва също и че тези идеи, макар и неоформени напълно в съзнанието им, изповядвали и широките народни маси – “третата сила”, която в стеклите се исторически условия, била, уви, обречена на поражение. Но политическото поражение не станало духовно поражение, което и писателят разкрива в последвалите глави на своята “История”. Вадим Кожинов умира твърде рано, пълен с планове, надежди и сили. Погребан е на Введенското гробище, където е и Бахтин, открит от него, и любимия му писател Пришвин.


Публикации:


Публицистика:

НОБЕЛОВИЯТ МИТ – 1 част/ превод: Георги Ангелов/ брой 5 януари 2009

НОБЕЛОВИЯТ МИТ – 2 част/ превод: Георги Ангелов/ брой 5 януари 2009

СПОМЕНИ ЗА ПРИЯТЕЛЯ (спомен за Владимир Соколов)/ брой 6 февруари 2009

ИЗ “РУСИЯ. XX ВЕК (1901-1939)”/ превод: Георги Ангелов/ брой 20 май 2010

МИТЪТ ЗА 1941 ГОДИНА/ брой 46 декември 2012

ЗА КНИГАТА НА УОЛТЪР ЛАКЪР „ЧЕРНАТА СОТНЯ”/ брой 85 юни 2016

УБЕЖДЕНИЕ, А НЕ „ПОЗИЦИЯ”/ превод: Стефка Тотева/ брой 86 юли 2016


За Вадим Кожинов:

КОЖИНОВ И ПРЕДСТАВАТА МУ ЗА РУСИЯ/ автор: Владимир Винников/ брой 24 декември 2010

СИМВОЛ НА РУСКИЯ КАВКАЗ/ автор: Владимир Бондаренко/ брой 24 декември 2010

ЗНАЦИТЕ НА ИСТОРИЯТА И КАК ТРЯБВА ДА БЪДАТ ЧЕТЕНИ/ автор: Панко Анчев/ брой 39 април 2012

НАЙ-СКЪПИЯТ СПОМЕН/ автор: Ясуи Рьохей/ брой 45 ноември 2012

С УМ РУСИЯ.../ автор: Еберхард Дикман/ брой 45 ноември 2012

ВАДИМ ВАЛЕРИАНОВИЧ КОЖИНОВ (1930 - 2001)/ автор: Сергей Лабанов/ брой 46 декември 2012

В ПАМЕТ НА ВАДИМ КОЖИНОВ/ автор: Дмитрий Горбатов/ брой 46 декември 2012

НА ЛЪЖАТА ДА СЕ ОТГОВАРЯ С ПРЕЗРЕНИЕ/ автор: Владимир Крупин/ брой 65 септември 2014

ВАДИМ КОЖИНОВ И НЕГОВИТЕ ДРУГАРИ ОТ РУСКАТА АНТИМАСОНСКА ЛОЖА/ автор: Сергей Семанов/ брой 82 март 2016

СПОМЕН ЗА КОЖИНОВ/ автор: Валерий Хатюшин/ брой 95 май 2017


АЛБУМ