Александър Яковлевич Яшин /истинска фамилия – Попов/, изтъкнат руски поет и прозаик, е роден на 27 март 1913 г. в село Блудново, Николски уезд, Северо-Двинска губерния /сега Вологодска област/ в селско семейство. За пръв път публикува в централните списания през 1928 г., когато е 15 годишен. През 1931 г. завършва педагогически техникум в град Николск, учителства на село, сътрудничи на вологодските и архангелски вестници. Първият му сборник със стихотворения “Песни за Севера” вижда бял свят през 1934 г. в Архангелск. През 1935 г. пристига в Москва. Учи в Литературния институт “Максим Горки”, завършва го през 1941 г. Доброволец на фронта, той е фронтови кореспондент и политработник, участва в отбраната на Ленинград и Сталинград, в освобождаването на Крим. Демобилизиран е по здравословни причини през 1944 г. В следвоенните години много пътува из страната – на Север, в Алтай, из целината… Автор на поетичните книги: “Северянка” /1938/, “Земляци” /1946/, “Съветски човек” /1951/, “Пресен хляб” /1957/, “Съвест” /1961/, (нея поетът счита за най-добрата си книга), “Бос по земята” /1965/, “Денят на творението” /1968/, “Безсъница”, на поемите “Град на гнева” /1943/, “Альона Фомина” /1949/, “Ленинградска поема” /1976/, на книгите с разкази “Лостове” /1956/, “Вологодска сватба” /1962/, на повестта “Сирак” /1962/ и др. В циклите с миниатюри “Заедно с Пришвин”, “Сладкият остров”, “Малки разкази” /публикувани посмъртно/ се проявява като първокласен майстор на лирическата проза. Яшин е автор и на дълго време воден дневник. Знаменито е обръщението му към писателите, малко преди смъртта на поета – то се превръща в негово завещание. Дадено е в навечерието на операция в онкологическата клиника в Каширка. Умира на 11 юли 1968 г. в Москва. Погребан е на място, избрано от самия него – в горската местност Бобришни Угор, близо до родното му село. Много от произведенията му остават незавършени. Посмъртно излизат два тома с избрани произведения през 1972 г., а през 1984-86 г. – три тома събрани съчинения. Едва през 1987 излиза написаната през 1957 г. повест “На гости у сина”. Творчеството му се отличава с гражданска смелост, изповедност, искреност, народностно звучене, дълбок психологизъм и православни интонации. Неговите разкази и повести са етапни за руската проза. Яшин е основател на писателската организация във Вологда, по-възрастен другар и учител на Василий Белов, Николай Рубцов, /дори признава превъзходството на неговата лирика над своята/, Олга Фокина, Александър Романов, Виктор Коротаев и други вологодски писатели. Но има и случаи, когато големият сърцевед се подвежда от добротата си – Яшин дава препоръка на Булат Окуджава за Съюза на писателите. “А след десетилетия сърцето на Булат, по неговото собствено признание, изпитва наслаждение от “картинката” на разстрела при “Белия дом” през октомври 1993…” /Проф. Виктор Бараков/. На името на Яшин е наречена улица във Вологда, училище-интернат в Николск, открити са музеи в Николск и Блудново. През 2008 г. се навършват 95 години от рождението на Александър Яшин.

Публикации:

Поезия:

ОТ МАЛЪК ВЯРВАХ В ЧУДЕСАТА…/ превод: Димитър Василев/ брой 42 юли 2012

РУСКИ ПОЕТИ/ превод: Тихомир Йорданов/ брой 50 април 2013

БОС ПО ЗЕМЯТА/превод: Борис Борисов / брой 63 юни 2014

ПРЕД КАБИНЕТА НА ИЛИЧ/ превод: Красимир Георгиев/ брой 163 декември 2023

ХЛЯБЪТ Е ВСИЧКО/ превод: Нико Стоянов/ брой 163 декември 2023

Проза:

ЗАВЕЩАНИЕ/ превод: Георги Ангелов/ брой 3 ноември 2008

За Александър Яшин:

ЖИВОТО СЛОВО НА ЯШИН/ автор: Виктор Бараков/ брой 35 декември 2011

АЛБУМ