Николай Рубцов

превод: Андрей Андреев

***

Помня пътечката -
                 там край реката -
с гъста острица,
                 с кряскащи патици,
търсехме често риба през лятото,
под коренищата
                 на ракитаците.
Риба да хванем не бе никак лесно.
Помня
         как дълго местата избирахме
и - уморени -
                  как ни тресеше
от дългото къпане в тъмните вирове.
Но ние се перчехме -
                              отбор юнаци -
пляскахме струи
                           остри, студени.
Падахме после в топлите пясъци
до смърт
              съсипани от изтощение.
За нещо смело,
              за нещо светло
дълго мечтаеха после душите ни,
небето гледахме -
                          а от небето
гледаха в нас
                       ненаситно звездите.