Литературен свят

Николай Дмитриев

Николай Фьодорович Дмитриев, руски поет, е роден на 25.01.1953 година в село Архангелско, Рузски район, Московска област в семейство на селски учители. Корените му водят към мъничкото селце Анискино, близо до владимирския град Покров. Остава рано без родители. Военната си служба отбива в Казахастан, в Приозерск. Завършва Орехово-Зуевския педагогически институт (1973). За първи път публикува в списание “Юность” през 1973. Член на Съюза на писателите на Русия (1977). През 70-те е най-младият член на Съюза на писателите. Бързо привлича вниманието на читатели, поети, на изтъкнати майстори на стиха като Николай Старшинов и Юрий Кузнецов. Автор на десет поетични книги, сред които: “От този свят съм” (1975); “За себе си” (1978); “С теб” (1982); “Жива тъмнина” (1983); “Вик: наяве и насън ” (1999), “Три милиарда секунди”, “Нощни славеи” (2004), за която получава посмъртно наградата на “Литературная газета” “Антон Делвиг”. Работи като учител по руски език и литература (1973-2000) в средно училище №25 в град Балашиха, Московска област. В този град той прекарва 23 години и написва най-хубавите си стихове. Едни от главните теми в творчеството му са гибелта на руското село, любовта, децата, Родината. Да се пише просто за сложното е негово кредо. По време на перестройката почти не го печатат. Лауреат на националната награда “На Русия верни синове” (2003). Умира внезапно през юни 2005 г. Според волята му е погребан в град Покров. След смъртта му са публикувани сборниците “Очарован навеки” (2007, издание, специално предназначено за училищните библиотеки в Подмосковието) и “Зимен Никола” (2008) – книга с избрани стихове, проза, статии за него и обширна библиография. Създадена е комисия по творческото наследство на Николай Дмитриев, в която освен съпругата на Дмитриев Алина Дмитриева влиза и Борис Лукин – поет, критик, преводач, редактор в “Литературная газета”. В краеведския музей на Покров съществува експозиция на поета; в средно училище “Космодемянска” на родното му Архангелско с активното участие на администрацията на Московска област е открит краеведски музей с обширна негова експозиция; в литературния музей на гр. Балашиха също е създадена експозиция в чест на поета. Композитори и бардове пишат песни по негови стихове. Учредена е национална награда на негово име. Днес поезията му е сравнявана с тази на Гумильов, а писателят Юрий Поляков – приятел на Дмитриев, прави паралели с Есенин и Рубцов.

Публикации:

Поезия:

НА МОИТЕ РОДИТЕЛИ/ превод: Иван Маринов/ брой 7 март 2009

Свят мой/ превод: Диана Павлова/ брой 7 март 2009

Не обичам стихът да звучи гръмовито/ превод: Диана Павлова/ брой 7 март 2009

Ни покой, нито сън/ превод: Диана Павлова/ брой 7 март 2009

Откроява се Рубцов/ превод: Диана Павлова/ брой 7 март 2009

Като зефир/ превод: Диана Павлова/ брой 7 март 2009

На новия век в придошлата мъгла/ превод: Диана Павлова/ брой 7 март 2009

МОСКВА, 1999 Г./ превод: Красимир Георгиев/ брой 47 януари 2013

РУСКИ ПОЕТИ/ превод от руски: Красимир Георгиев/ брой 53 юли 2013

ТРИ ВИНИ/ превод: Тихомир Йорданов/ брой 74 юни 2015