Николай Дмитриев

превод: Диана Павлова

* * *

Откроява се Рубцов*
сред поетите блестящи –
във сърцето му сиротно
ръбове стотици дращят.

Общежития, вертепи –
като в гробница живял,
в стиховете на поета
няма злоба, ни печал.

И в сърцата ни блести,
нищо, че е вежди въсил,
каламбура ще прости –
сам нерядко го е търсил.

* * *

Почему велик Рубцов
Средь поэтов ярких, броских,
Потому что сто рубцов
В его сердце, тех, сиротских.
То общага, то притон –
Жизнь почти что на погосте,
А в стихах его при том
Ни обиды и ни злости.
Светлым он в сердцах гостит,
Хоть нередко брови хмурил.
А за каламбур простит,
Сам немало каламбурил.

*На руски: Рубцов – рубцов / ръбове, ръбчета. Бел. прев.