БРЕЗИ
превод: Елка Няголова
Аз обичам как шумят брезите,
щом от тях политат жълти листи.
Слушам ги… и рукват ми сълзите!
А отвикнах от сълзи, си мислех…
Всичко връща паметта неволно.
И в кръвта отеква, и в сърцето.
Става ти и радостно, и болно,
сякаш че любов във теб се цели.
Ала побеждава проза зимна
като вой на вятър в мрачен ден.
Та нали бреза такава има
и над майчиния гроб студен!
Татко пък загина във войната.
А на село, точно до оградата,
в дъжд и вятър свличаше се златен,
все такъв - мистичен листопад.
Моя Рус! Брезите ти обичам!
С тях растях аз - малкото юначе.
Затова сълзят ми днес очите,
пък макар, отвикнали да плачат…
