Владимир Соколов

Владимир Николаевич Соколов, руски поет, преводач е роден на 18.04.1928 г. в град Лихославл, Калининска област, Тверско.
Баща му Николай Семьонович Соколов (1903–1964), е военен инженер. Майката Антонина Яковлевна Соколова (1904–1980), е архивист, учителка, сестра на известния сатирик Михаил Яковлевич Козирев (1892–1942).
Първите си стихове Владимир Соколов написва на 8 години. Като ученик издава няколко ръкописни списания – «ХХ век» (1944) и «Зарница» (1946). По това време посещава литературния кръжок на поетесата Елена Александровна Благинина. По препоръка на Благинина и професор Л. И. Тимофеев през 1947 г. Соколов е приет (завършва през 1952) в Литературния институт, семинара на поета Василий Казин, а Степан Шчипачов го препоръчва в Съюза на писателите. Член на СП СССР от 1953 г.
През 1955 Владимир Соколов се свързва с България, която обиква за цял живот, превежда много от български, пише за нашата страна – «Стихове от България» (1960). Жени се за българката Хенриета Христова Попова (Буба), р. 1925 г. Тя се самоубива през 1961 г., оставяйки му две деца, Андрей и Снежана, с възпитанието на които се заемат майката на поета и неговата сестра прозаик Марина Соколова.
Автор на книгите «Утро на път» (1953), «Трева под снега» (1958), «На слънчевата страна» (1961), «Смяна на дните» (1965, поема), «Различни години» (1966), «Избрана лирика» (1967), «Сняг през септември» (1968), «Втора младост» (1971), «Четвърт век» (1975, избрани стихове за периода 1948-1975, с предговор от Вадим Кожинов), «Късно утро» (1977), «Градски стихове» (1977), «Благодаря ти, музика» (1978), «Сюжет» (1980, стихове и поема), «Избрани произведения» (1981, в два тома), «Избрано» (1989), «Посещение» (1992), «Най-моите стихове» (1995), «Стихове за Мариана» (1996), «Неповторим венец: стихове и поеми» (1999), «Бели клонки от Русия» (2000).
Владимир Соколов е кавалер на ордена Кирил и Методий (България, 1977), лауреат на Държавна награда на СССР (1983), Международната награда Н. Вапцаров (1989), първи лауреат на Държавната награда на Русия А. С. Пушкин (1995), Международна Лермонтовска награда (1996), награждаван с много държавни награди на СССР и Руската Федерация. Умира внезапно на 25.01.1997 г. в Москва, погребан е на Новокунцевското гробище.
«Руското слово е за мен като Библията за вярващия», – пише Соколов, а в традицията той вижда “лечебна сила”. В поетиката и мирогледа си е близък на Юрий Кузнецов, Николай Тряпкин, Николай Рубцов. В Лихославл през 2002 г. на името на Владимир Соколов е наречена Централната районна библиотека, а в съседство е паметният камък на поета. На български е превеждан от Борис Романов, Никола Инджов, Андрей Андреев, Елеонора Княжева, Александър Симов и др.


 Публикации:


Поезия:

ВЛАДИМИР СОКОЛОВ – СТИХОВЕ/ превод: Андрей Андреев/ брой 6 февруари 2009

Далече от парнаси/ превод: Георги Ангелов/ брой 6 февруари 2009

От двадесети век съм уморен/ превод: Елеонора Княжева/ брой 6 февруари 2009

Опази ме от посребрен и позлатен славослов!/ превод: Никола Инджов/ брой 6 февруари 2009

Изпитвам чувство за вина/ превод: Андрей Андреев/ брой 7 март 2009

НА МОЯ ВРЪСТНИК/ превод: Григор Ленков/ брой 46 декември 2012

ДВЕ-ТРИ СЛОВА…/ превод: Максим Асенов/ брой 49 март 2013

ТВОРЧЕСТВО/ превод: Найден Вълчев/ брой 50 април 2013

РУСКИ ПОЕТИ/ превод от руски: Красимир Георгиев/ брой 53 юли 2013

КОПРИВЩИЦА/ превод: Димитър Василев/ брой 55 октомври 2013

КАК ИСКАМ ДА ЗАБРАВЯТ ТЕЗИ СТИХОВЕ…/ превод: Марко Марков/ брой 80 януари 2016


За Владимир Соколов:

СПОМЕНИ ЗА ПРИЯТЕЛЯ/ превод: Георги Ангелов, Андрей Андреев/ брой 6 февруари 2009

В ПАМЕТ НА ВЛАДИМИР СОКОЛОВ/ автор: Александър Бобров/ брой 7 март 2009

РАЗМИНАВАНЕ/ автор: Георги Джагаров/ брой 38 март 2012


АЛБУМ