Ангел Ников

Ангел Ников Ангелов е роден на 25.08.1932 г. в село Караджалово, Пловдивска област. Автор на 22 книги, сред които “Българин да се наричаш” (1967, стихове); “Тополи в есента отиваха” (1972, стихове); “Островът” (1991, роман); “Вик” (1996, стихове); “На стълбището на съда” (2002, стихове); “Реката” (2003, разкази); “Гоганите” (повест); “Кладата” (повест); “Самотните пространства на духа” (2009) и мн. др. Живял в Димитровград. Умира на 31.03.2016 г.


Публикации:


Поезия:

ВЛАСТ/ брой 7 март 2009

ПРЕДПРОЛЕТ/ брой 9 май 2009

НЯМА ДА ЗАГИНЕ/ брой 14 ноември 2009

ХУБОСТ/ брой 29 май 2011

ЗНАМЕНА/ брой 30 юни 2011

СЪЛЗА/ брой 31 юли 2011

МЪГЛА/ брой 33 октомври 2011

МОЕТО ВЕРУЮ/ брой 37 февруари 2012

РОДИНА/ брой 39 април 2012

ПИЯНСТВО БЕ ЖИВОТЪТ МИ…/ брой 41 юни 2012

И ТАЯ НОЩ/ брой 47 януари 2013

ТЕКСТ ЗА НАЗИДАНИЕ/ брой 51 май 2013

БОЛКА ПО ЯВОРОВ/ брой 67 ноември 2014

ГЛАСОВЕ, КОИТО КРЪЖАТ ОКОЛО НАС/ брой 74 юни 2015

ГНЕЗДО/ брой 79 декември 2015

СЕЛЯНИНЪТ-ГРАЖДАНИН СЕ ЗАВЪРНА/ брой 83 април 2016

ИЗ „ЛОВЕЦ НА ВЕТРОВЕ” (1979)/ брой 110 октомври 2018

ИЗ „РЕКАТА НА УТЕХАТА” (1985)/ брой 112 декември 2018

ИЗ „ВИК” (1991)/ брой 114 февруари 2019


За Ангел Ников:

ОБЛАЧНИ ОГЛЕДАЛА/ автор: Демир Демирев/ брой 34 ноември 2011

ДНИТЕ СА НЕВИННИ/ автор: Демир Демирев/ брой 84 май 2016


Събития:

АНГЕЛ НИКОВ С НАЦИОНАЛНАТА ЛИТЕРАТУРНА НАГРАДА „ПЕНЬО ПЕНЕВ”/ брой 38 март 2012