Ангел Ников

ЧОВЕКЪТ ДО НАС

Често казваме: чуден приятел,
прави всичко, което може.
Все намира какво да ни прати,
постоянно за нас се тревожи.

Твойта болка споделя, че живееш на тясно,
а той в кухничка още се свива.
Вижда как само в свои неща се унасяме
и пак не ни гледа накриво.

Оня ден го видях да плаче скрито -
бавно капят в очите му тихите свещи.
Не е ли време да го попитаме
дали и той няма нужда от нещо?

***

Все тоя тежък, зъл въпрос: А утре?
Отде се взе? Защо у мен живее?
Смутен от него, цял живот се лутам.
Не мога да се утеша, да се засмея.

На път, с приятели където и да ида,
той ще ме хване здраво за яката:
„Днес преживя, но помисли… ще видим…”
Замислям се, отпуска се ръката.

Не ме е страх! А почвам да треперя.
След туй искрица в мислите ми блесне.
Внезапно пак в очите ми се мерне
въпрос: А как живееш днеска?

МЕЖДУ ДВАМА НИ

Аз не бях и не мога да бъда студен, безразличен.
В мен живота е сплетен на хиляди възела.
Не мисли, че съм друг: все така, все така те обичам -
на любов мойта тъжна душа е осъдена.

Имаш злата съдба - да делиш горестта на човека,
на поета, и губил, и нищо не искал.
Адски трудно е и едва ли ще бъде по-леко,
щом се тръгне по пътя на светлите истини…

Ти ме гледаш, разбираш - не е кротко
това мое око ненаситно.
Има нещо трагично в живота ми!
Има нещо безумно в мечтите ми!

Не е тъй, както ти искаше. Не става за песен.
И те моля сега: не споделяй това у дома, премълчи.
Разкажи на детето ни нещо по-весело,
целуни го от мен по големите чисти очи!

СНЕГОВЕ

Ще завалят наскоро неизбежни тежки снегове,
затуй събирай букови дърва, те огъня държат.
И колко хубаво навън ще бъде! Ветровете
ще са затрупали застлания с чакъл през двора път.

На печката ръце измръзнали ще топлим
и тя ще им разказва приказки за топлината.
А вън снегът ще вие снежните въртопи
и ще разбелва много дълго здрачината.

Все повече ще приближаваме ръце и рамене,
унесени така в навеян от годините невероятен сън,
ще си припомним
как веднъж в такава нощ препускахме с коне,
как дълго после се замервахме със сняг навън.

Така ще се разсъмне. И едно врабче измръзнало
трохи ще ни поиска.
И ти с голямата ръка на нежността
вратата ще отвориш и ще блеснат нови светли хълмове,
които дълго в нас е напластявала нощта.

БРАЗДА

Бе нощ. Загубих пътя, скитайки се в равнината.
Напред-назад вървях без отдих, без надежда.
И трябваше да се препъна и да падна на браздата,
за да се сетя, че от път започва тя и в път отвежда!

ИЗПРАЩАНЕ

Умря на духовата музика барабаниста -
един самотник на преклонна възраст..
Макар над тридесет години
да е бил по барабана,
кого ли е направил по-щастлив!
Нима на някого е дал пари?
Дори един живот не е създал
във самотата си.
Затуй не е събран народ,
не са натрупани венци,
не плаче никой…

Но изневиделица се появи момче,
на рамото с провисен барабан.
Момчето беше посмутено, бледо,
скриптяха стъпките му по снега.
То духна на ръцете си
и палките потръпнаха,
подскочиха по опнатия диск.
Накъсаха се трепети и стонове…

Утихна улицата, занемяхме.
А барабанът викаше:
Един човек си тръгва от света!

БАНКЕТ

Стоя на прага. Мачкам във ръка
поканата. Така се случи: на банкет отивам.
Край мен шумът тече като река
и спареният въздух ме залива.

Неоните-фитили пукат
в прегрети ламаринени кафези.
Достапя се набираната скука
в смеха на чаши и жени разглезени.

В какъв харман ме завъртя живота!
Какво се случи, та се хванах?
Потръпвам. Погледът е кротък.
Не е лъжа! Държа покана.

Опомням се. Това не е средата ми!
Излизам вън - вилнее зима.
И тръгвам в пътя с двата реда сгради.
Жена ми ще свари фасул. И вино имам.

СЕЛСКА КРЪВ

Дотежа ми да скитам в отъпкани пътища,
дотежа ми да вярвам в мъдрувани истини!
Аз съм син на зелените кърища
и жадувам гората да бъде разлистена,
в светли струи да плиска водата,
да шуми като дъжд и да пее ръжта,
както пее напролет земята,
както пее в сърцето кръвта…

БЛАГОРАЗУМИЕ

Крадец на двора… Скочих аз за коня.
Баща ми в яките ръце ме хвана:
- Къде ще ходиш вятъра да гониш,
да приберем каквото е останало.

БИОГРАФИЯ

Триста метра улица. Встрани
два реда изправени сгради.
Денят сутрин ми казва: стани
и излез, на света се порадвай!

Като кон в долап от сутрин до вечер
виждам само познати лица, витрини, врати…
Между два тротоара и две пресечки
моят живот се върти…

ЧУЖДА КВАРТИРА

Иде нощ и виелица вие,
и дървета, и хора натиря.
От студения вятър очите си крия,
търся една стара квартира.

Помня този таван самотен -
колко пъти там сме осъмвали!
Черни паяци мрежи замотват
на гредите по тъмните хълмове.

Мои мили приятели, търся ви!
Аз съм същия и не същия:
тежък поглед внезапно отърсвам,
остра жал по кръвта ми се връща…

Наредете на пода книгите -
какво топло възглаве стават!
Бедни мои, опазени мигове -
и над вас ли загубих право?

Пада нощ и виелица вие,
и дървета, и хора натиря.
Дали може от студ да ме скрие
една чужда квартира?

***

Оставам прав. Навред жита се стелят
и в класовете хляба се изпича.
Затуй денят е нажежен до бяло
и даже не прелитат птици.

Бих искал на земята да облегна рамо.
Но как! Житата се люлеят в мене…
Пред тях аз мога да застана само
изправен или паднал на колене!

ЛОВЕЦ НА ВЕТРОВЕ

Гори небето. В здрачината тиха
конете в плитката река нагазиха
и дълго светли луди струи пиха.
Над тях орлици сянка пазеха.

А там - зад тъмната гора закотвен,
тъжеше вятърът за дъх на гриви.
Коне за дълъг път ли се подготвяха
или пък лятото към сняг отиваше?