Ангел Ников

СЪЛЗА

Копаех кладенец - отгоре червеите.
Нататък корени и само корени:
все остри саби, тънки вейки.
Надолу слиза туй, което е живяло горе.

Натрупваното векове и ери,
сега пълзи по пътя за Америка.

О, в тайнството на детските й трапове
най-сетне светлинка! - сълза.
От коренче под кирката откапа
сълза от пролетите на лозата!

НАРОДЕ???…

Моят народ няма въпроси към никого.
Моят народ няма глас да извика.
Моят народ не отсява светлината от мрака.
Моят народ няма въпроси, а отговор чака!

(заглавието е заимствано от В. Левски)

БАБА ИЛИЙЦА

Прогнила вече,
стои за Искъра завързаната ладия.
Там тая простодушна майка,
показа как се пази майчинството
и обичта към себеподобните.

Стои си ладията.

Но повече не е измъквал кола никой
/най-силните мъже и не опитаха!/.
В торбата си единствена пренесе
и обичта, и святостта на цял народ:
/Без колебание до внучето и хляба
откраднатото расо тури./
Отнела святото,
тя стори святост.

Нима наистина, възможното да се повтори,
е неповторимо?!

* * *
В казана на небето се стопи нощта -
защо се бави изгрева?

По тия часове далекото се спуска
и въздухът напомня наковалня …

Къде съм бил - пиянството не помни!
Но изпод всевечното, изпод земята
прииждат гласове …
Кой ги привиква
и защо при мен?
Самите векове ли се напъват
да ни предпазят от излишни напъни!
Историята - то се знае - учи,
но замълча при нас:
из пожълтелите и страници
смолата на забравата докапва.
Над билото и върховете зее пропаст…
Гладът за спомена е страшен -
светът не помни по-небивал глад!

По тия часове далекото се спуска
и въздухът е сякаш наковалня.
Пее някой:
“Един ми Карлък остана
и той е в мъгли потънал …”

ХЛЯБ И ВИНО

Връз хляба сипа виното
и ги омеши в тъмен съд.
Туй стори малко преди съмване,
додето беше хладно, и небето синьо.

На хляба пожела да е добре изпечен,
да е от жито; на виното - да е горчиво!
Дъждът да ги е хранил в сочни ниви.

Благослови ги Бог - да бъдат вечни!