Ангел Ников

УЛИЦА В САМОТО НЕБЕ

А улицата беше дълга и далечна…
По-дълга от деня и от самата вечер,
която ни държеше за ръце и молеше
докрай да извървиме волята си.
И шушнеха листа, звезди се ронеха,
сечаха пътя ни коне подгонени…
Пък и самата улица в само небето
като стрела забита и до дъно светла!

О, скъп живот! Но как, отде ги знаехме
на волностите мамещите тайни
по пътя с кацналите бели къщи!
Та само до средата… и се връщахме.

МЛАДОСТ

На вечерите в лунните откоси,
тя стъпва на звездите в дирите:
коси развяла - като мене боса! -
коситбата в ливадите събира.