ВЛАСТ
ВЛАСТ
Запиля се народът, замина
по пуста чужбина.
Тихо е,
както на гара след влак.
Ние сме тука –
все пак.
И, като няма друг никой,
/пак/ нас ще повикат.
СЛЕД ГРЪМ
Когато гръм удари,
млъква вятъра,
конете спират
и тревата ляга.
Но още по-преди,
преди ръце в ръце
да вкопчим,
светкавицата е изтекла.
ТЯ НЕ ВЯРВА, ЧЕ ПОРАСНАХ
Мама и сега седи на пейката –
чака майчините думи да ми каже.
Тя не вярва, че пораснах вече!
Тази сутрин ходих да я видя,
а тревата избуяла, пламнала –
нацъфтял синчеца из косите й.
Още чака да ми каже нейното си…
Коленичих на свещта до пламъчето:
Мамо, вече станах по-голям от тебе.
ДЕН ЗА ПРОШКА
Чакаме и се гледаме.
Кой на кого да прости!
И се втурва живота,
отминал…
Грях ли беше тогава,
грях ли ще е сега!?
Аз протягам ръка,
но я дръпвам.
Ти протягаш ръка
и я дръпваш.
Чакаме и се гледаме.
Зад гърба ни неща
отмълчавани.
Ден за прошка е.
ДНЕШНИ ДУМИ ЗА СВОБОДА
Кому е нужна свободата?
Затлачена от празни думи,
тя иде с гордите владетели
и си почива в пищните им къщи!
Побратима на властващите,
сръчно играе на сестра на бедните,
раздава милости, гори душите
на силните страдалци, жадуващите я
човеци мами с волности
и героични подвизи – О, де е Караджата!
Но замлъкни, сърце! И все помни:
тя и сега е на върха на копието!
