Ангел Ников

***
Суров и тих, безпомощен в бедите,
духът ми срещу всичко се изправи.
Взриви се утрото, топят се дните…
Не чакам нищо да остане здраво.

Светът, за две пари парчосан,
е всъщност нареден без правила.
За него сълзите и клетвите какво са?
Какво са нощите над родните села?

Надеждата - уви - е безполезна,
щом сам човек не знае днес къде е?
Дървото е изправено над бездната
и вятърът листата му пилее…

***
Над живота ми, пълен с безумия,
много клетви до днес са издумани:
да се скиташ без отдих, без покрив,
под очите ти все да е мокро,
да не видиш главата си здрава,
да се пръсне сърцето ти празно,
да изстинеш - с ръка непогален,
завъртян на живота от спиците,
да не стигнат до тебе и жалби,
да изгниеш по черни тъмници…

Кретат дните ми празни и пусти…
Само слънцето горе е чисто.

ЯН ХУС

Като птици в ниското се мятаме.
Занемели в тъмното вървим…
За да стане светло на земята ни,
някой трябва пак да изгори.

***
Когато ме обземе смут и в рани
сърцето стене и се гъне,
аз с часове се взирам във Балкана.

Довеяно от ветрове и тайно
в мен зрее семето за бъдното…