Ангел Ников

ГЛАСОВЕ, КОИТО КРЪЖАТ ОКОЛО НАС

Забулен в облаци, върхът лети и в сянката тъмнее.
На зъзнещите нощи вдъхновението той не е ли,
щом в жарките си дни камъш си жънал из блатата?
А днес все още питаш: Лети ли пак отлитащото ято?
В бленуваното пътуване мечтите ти се разпиляват -
за утрото и ралото, за лятото, човече, дръж се здраво!
Дойде ли пак и сляпата случайност пак ли има дял?
Но ти донесе слънцето на Рим, без Рим да си видял!
Тогава кой тук е българинът, ако не и ти?
С коне ли самотата ще те следва и гнети -
от всички и на всички времена това познато е.
От Левски знаем: Не множеството върши чудесата! -
Нали сам мъкна камъни от върховете и самотно зида…
След толкова погромни времена, поуката защо не идва?

***
Смирих се. Туй е църквата,
в която в летен ден съм кръстен.
Достапя се денят, помръква,
свещта докапва в пръстите ми.

Небето с ангелите и конете,
ламята - копието е в устата й -
Свети Архангел слиза с вести.
Така посрещнах първото си лято.

Все тук са си казанът и черпакът,
водата с божие шептене.
Над мене тати свит на лакът,
а мама пърха - на колене е!

Да съмне детството, да се вести!
И е човешко, най-интимно право,
да искам прошка и да опростя!
Но тук съм не да се прощавам.

СВОБОДАТА ДОЙДЕ

Но при френската мисия още живее!
Ние само закусихме с нея.