Ангел Ников

Мека пъстра ливада.
Топло синьо небе.
В бента вадата пада.
Птица горе гребе.

Вятър бърз и внезапен
мина с леки нозе,
на мен каза: „Ей, хлапе!” -
и ми шапката взе.

Мен това ме ядоса,
но какво от това!
Ще я стигна ли бос и
вплетен в гъста трева?

Тича шапката право
към отсрещния склон…
Всичко в миг ще оправя,
но да имаше кон.