ЗНАМЕНА
ЗНАМЕНА
На мъртвите по кървавите ризи
дописахме и наште имена.
И днес, когато в друг живот навлизаме,
ги веем като свои знамена!
Януари 2007 г
СКЪПИТЕ НЕЩА
Скъпите за мен неща са малко:
Свобода,
Отечество,
любими хора…
Зарад тях си струва да живея.
Но едно от тях, ако го няма,
има за какво и да умра!
ЕСЕН
Гората стихна в дъжд и самота:
в помръкналите голи клони
секат светкавиците
студените камшици на дъжда.
НАРОДЪТ ЛИ?
И той си има
свойто упование.
А то от памтивек се знае -
че на тираните -
един и същ е краят.
***
Камбаната удари за вечерня:
на църквата кубетата
са още в слънце,
и щъркелът ми маха
от върха.
С какво изпратих
тоя ден, си мисля…
Видях ли просека на ъгъла;
посмях ли на летището
да питам
къде е тръгнало
само момичето?…
Камбаната удари за вечерня!
***
Там, дето на деня от ситото
се сипа жар из пъкленото лято,
студен, внезапен дъжд връхлита
и се разлива по стъклата.
Бумти капчука, зъзне стрехата,
нощта горчи като хинин.
В оставените да ветреят дрехи
просветват и загасват светлини.
Най-сетне тук. Смирен. И сам.
Палтото метнато, пердето смръщено,
на двора свлечените небеса.
В часа на моето завръщане.
