Демир Демирев

ДНИТЕ СА НЕВИННИ

В памет на поета Ангел Ников

Продадоха се всички билети
в душите ни гореше
онази
тържествена ода
не ни прилягаше
отвътре черното
затуй
гледахме честно в очите
докато
внезапни сенки
изличиха чернозема
от граница до граница
струните прегоряха
скъса се живота.

ВРЕМЕТО Е НЕЩОТО

Просто като студът
не съм толкова добър
повече вярвам в себе си
в хляба и виното
в една песъчинка
размесена в Млечния път
в куршумените крясъци
на вятъра поречен
вярвам

всяко време нещото си носи.

ПРАХ И ВЕТРОВЕ

Подреждам
стари и нови снимки
виждам сенки
на хора
които се изнизват
тайно
сенки без звук
и имена не споменават
завръща се при мене
въпросът
овехтял
дали да ги оставя
на вятъра
или да рухне тавана.

ОСВОБОЖДАВАНЕ

Заспивам сред постеля
от жълти листа
от гарваните се освобождавам
без думи
ангели край мене
се събличат
и стават на човеци
ръката ми
начало е на пътя
по който
тръгва си страха.