Ангел Ников

И ТАЯ НОЩ

Неща, с които трябваше да се простя отдавна,
и днес из калдъръма на живота трополят.
Не знам дали е някой ползвал правото
да се държи
над криволиците на своя път?

Часът на призраците в полунощ дохожда:
придърпва щорите - звъни в прозореца,
ломи овошките по двора и безбожно
гаси кандилото…
Къде сте, хора!

Прибират се - стои ли лоното
на подивели из нощта бездомни?
На лампите нестройната колона
търкаля по паветата
листа и спомени.

Приятели, деца захвърляни, и непознати
дохождат и с часове в среднощ мълчат до мене.
Кого, с какво да стопля и изпратя?!

И тая нощ
до съмване стоя студена.

НИВА

Насипвах пръст, засявах, пак орах -
пороите отвличаха пръстта.
Защото - казваха - са сврени зад гора,
на бурени обречени са тез места.

Изгърбена остана мойта нива.

Ведно събран: ту вкиснат, ту незрял
е залъкът - до питомното тича дивото.
И настървен - наблъскан в тоя, в другия скандал,
окото търси светлинки и нишките им тегли и тъче.
Но пак животът се кикоти
и като порой по моя гръб тече.

БЛУДНИЯТ СИН

Щом покаянието идва късно,
кой друг да извести мълчаното!

А бризът беше набраздил тревата
преди пороите на слънцето по залез …

О, бързи като утро мигове!

Завръщането крие важни тайни:
От грехове и клопки е скроен светът -
дори най-дребните неща от нас са по-големи …

Бил някъде сред тайнствата,
на разкаянието бавната отрова опозна ли?
Живя ли в пазвата на пости и молитви?
Поиска ли това, което никому не даде?
Опита ли в зида да туриш камък?
Живот не вдъхнал, на живот посегна ли?
………………………………

А бризът беше набраздил тревата
преди пороите на слънцето по залез …

По пътя вятърът сега мете листата …
И като кон пред портата стои
на връщането късната утеха.

ПАК ЗА ТРЕВАТА

В деня на равносметката, когато дойде
часът да приберем и лактите, и знамената бойни,
гнева, и лутането между тук и там -
между градините на плод и дивите места,
ще седна да раздам събираното из годините.
Нали и аз не съм на тоя свят без минало?

Да си призная: трупах в дните, в нощите
до дъно убеден, че все ще трябва още…

О, колко много имам да събирам и раздавам!
Дано ръката и умът останат здрави.
Нали да го поискам мислих дълго, дадох и обет.
На всекиго, и мое право е да продължа заветно.
Пък, ако спра до празни клетви, глухи викове,
тревата другото ще свърши - тя не жали никого.

***
Не знам как другите деца, но аз
съм плакал при отлитане на щъркелите.
Да полетя след тях ли ме гнетеше страст
или пък друга някаква, родена рано мъка?
Не помня. Кой да ме научи да летя?

Какво все пак ме носеше над родните села?
Каква съм вест държал да известя?
Тук идва тайната на чуждите крила.