Ангел Ников

Спокойна бяла шир до хоризонта,
над нея - тънка утринна мъгла.
Димят, под пухкав сняг заспали кротко,
разпръснати като стада села.
Такъв простор аз другаде не зная,
такава бяла, бяла тишина!
Марица под леда шуми, играе
успокоена в тази равнина.
Една шейна е прекосила рано,
но ехо на звънчета още слушам.
В гората - неспокойни, гладни врани;
под стрехите врабци се гушат.
Сега тук всяка къща чака гости.
И гледам към равнинните села. -
Спокойна бяла шир до хоризонта,
над нея - тънка утринна мъгла.